Дигиталните експерименти на централните банки са в ущърб на частния сектор

Дали ще сработи? Има причини да бъдем скептични. Един от проблемите е стилът: да се иска от тромавите централни банкери да възприемат свободния креативизъм на финтех индустрията е все едно да накараш дядо да слуша рап. Друг, още по-сложен въпрос е, че CBDC предизвиква огромни регулаторни главоболия, като например за бъдещата роля на банките от частния сектор.

Понастоящем търговските банки печелят такси, като „създават“ пари за потребителите (заеми), като използват пари, доставени (или създадени) от централна банка. CBDC обаче ще даде на потребителите пари (дигитализирани токени), вписани в изчислителните регистри на централните банки. Това би могло да елиминира посредническата роля на банките по начин, който да срине приходите им, както заяви пред БМР Йенс Вайдман, ръководителят на Bundesbank. Той предполага, че ако еврозоната създаде CBDC, може да се наложи тя да използва двустепенна дистрибуционна система, за да ангажира банките.

Стоят и въпросите за данните, поверителността и отговорността. Централните банки може да не искат да съхраняват потребителски данни в своите регистри. Инвеститорите може да са недоволни от загубата на анонимността, характерна за кеша.

Възможно решение е CBDC да съществуват едновременно с парите в брой, което Пауъл очаква. Но логистиката и правната рамка за това може да бъдат проблематични, не на последно място защото неотдавнашно проучване на БМР сочи, че само една четвърт от централните банки в света имат ясни законови правомощия да създадат такава валута.

Но ще бъде погрешно да се предполага, че нищо няма да се случи, само защото логистиката изглежда трудна. Същото проучване на БМР показва, че 60% от централните банки обмислят CBDC, а 14% провеждат пилотни тестове. „Пандемията от Covid-19 добави нова мотивация за това начинание“, се отбелязва там. „Въпреки че повечето централни банки не планират да пуснат CBDC в обозримо бъдеще, част от тях, отговаряща за една пета от световното население, вероятно ще пусне CBDC на дребно през следващите три години.“

Бахамските острови са един пример: те вече имат CBDC, наречена пясъчен долар. По-важното е, че Китай сега бърза да създаде дигитален юан, предизвиквайки тревога в САЩ от конкурентна заплаха за долара. Което може да обясни защо Фед изведнъж започна да работи с MIT.

Това може да не е толкова вълнуващо, колкото туитът на Мъск. Но ключовият момент е, че ако подобни инициативи в крайна сметка се реализират, те биха могли да елиминират някои от аргументите за крипто проектите на частния сектор, като по този начин той бъде лишен от посредническата си функция. Ако стане така, това би било много иронично. Биткойн инвеститорите трябва да гледат Пекин и Бостън (в предградията на който е разположен MIT - бел. прев.)