Оли Рен: ЕЦБ трябва да промени подхода си към целите за инфлацията

Пандемията накара политиците да вземат трудни решения. Сега обаче ситуацията показва, че е време да се преосмисли стратегията за паричната политика. Това пише в свой анализ, публикуван в онлайн изданието Politico.eu, Оли Рен, управител на централната банка на Финландия и бивш зам.-председател на Европейската комисия (ЕК).

В изминалата година се научихме да живеем с много неизвестни и това ни научи, че паричната политика е колкото наука, толкова и изкуство. Изправени пред икономическа разруха, паричните и фискалните власти показаха, че са приспособими и обединиха сили, за да предоставят бърз, силен отговор на кризата.

Извънредните обстоятелства правят още по-важна преоценката на стратегията на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), стартирана от управителя ѝ Кристин Лагард миналата година, посочва Рен в анализа си.

Основните структурни тенденции промениха икономиките ни през последните десетилетия. Връзката между свободния капацитет на икономиката и инфлацията се промени, естествените лихвени проценти - процентът, който поддържа икономиката, като същевременно предотвратява нарастването на инфлацията, спаднаха и растежът на производителността стана бавен.

По-специално, дългосрочният спад на естествените лихвени проценти остави по-малко място за намаляване на лихвите, а в някои части на Европа разходите за заеми се колебаят около и под нулата, макар че неконвенционалните мерки на паричната политика донякъде облекчат това ограничение.

Фед въведе нова рамка, която цели средна инфлация от 2 процента, вместо да се опитва да я поддържа под тази граница, както беше в миналото. Политиката взема предвид миналата инфлация, която е под 2 процента, като се насочва временно към по-висока инфлация в бъдеще. Изглежда, че по-дългосрочните инфлационни очаквания се повишават в САЩ.

Европейската и американската икономики не са толкова различни, когато става въпрос за оценка на отпуснатостта в икономиката или нивото на заетост. Констатациите на Фед биха могли да послужат като релевантен критерий за собствения преглед на стратегията на ЕЦБ, който ще бъде завършен по-късно тази година, посочва Оли Рен.

Управителният съвет на ЕЦБ прекара шест месеца в обсъждане на дефиницията на целта за ценова стабилност, как най-добре да се измери инфлацията и ефективността на инструментите на паричната политика. Един от ключовите въпроси в дебата е как ефективно да се закрепят инфлационните очаквания.

Нашата формулировка на целта за инфлация - под, но близо до 2 процента, е годна за целта да забави инфлацията, но тя генерира възприятие за асиметрия и неяснота, смята той. В сегашната среда на хронично ниска инфлация тази неяснота възпрепятства ефективността на паричната политика, заключава Рен.

Според него е важно политиците да се уверят, че целта за инфлацията се разбира като симетрична от обществото. Това означава, че се нуждаем от истинска цел за ценова стабилност - и не по-ниска - 2 процента. След това се нуждаем от реакционна функция, която да осигурява достатъчно силни и еднакво ефективни политически действия за отклонения от тази цел във всяка посока. Това би взело предвид повишения риск от достигане на нулеви лихвени проценти, казва той в анализа си.

Мандатът на ЕЦБ изисква също така европейските политици, без да се засяга ценовата стабилност, да развиват балансиран икономически растеж, пълна заетост и устойчиво развитие. Други важни елементи на прегледа на стратегията включват справяне с дигитализацията на платежните системи с потенциалното създаване на цифрово евро в бъдеще и ролята на централните банки за справяне с климатичните рискове.

Прегледът на стратегията на ЕЦБ ще ни помогне да служим на европейците възможно най-ефективно в бъдеще, казва още Оли Рен. Докато се подготвяме за изход от мерките за пандемична политика, можем да се възползваме от прегледа на стратегията и насоки за напред, за да вдигнем инфлационните очаквания, да подкрепим икономическия растеж и заетостта и да помогнем за постигането на целта за инфлацията в еврозоната през следващите години, посочва той в заключение.