Сигурността на сътрудничеството все още е от значение за ЕС и Русия

Рефлексивното прибягване до санкциите като панацея, дори когато те са имали ограничени резултати в промяната на поведението на Русия през последните седем години, няма да засили способността на ЕС да служи като отговорен и ефективен пазител на континенталния ред и сигурност.

САЩ и ЕС виждат Русия като заплаха за европейската структура, основана на правила, докато Русия се чувства изключена от основните компоненти на евроатлантическия ред за сигурност. Ситуацията е същински структурен конфликт, който обикновените политически инструменти трудно ще отстранят. Поради това на заседанието на Съвета този месец държавите членки трябва да имат предвид три неща, посочват анализаторите.

Първо, при липсата на настоящи и близки бъдещи перспективи за съществена ангажираност с Москва страните трябва да сдвоят всички твърди мерки спрямо Русия с пропорционална и интелигентна демонстрация на сдържаност. Например, това може да бъде постигнато чрез настояване за по-дълбока интеграция с Украйна, Молдова и Грузия, като същевременно се смекчи прибягването до санкции.

Държавите членки трябва да бъдат внимателни, за да гарантират, че преследването на по-ефективна, стабилна и автономна външна политика на ЕС не задълбочава съществуващите геополитически разломи.

Трето, въпреки че лидерите на ЕС могат да обмислят как да отговорят на непосредствените опасения, те също не трябва да изпускат от поглед необходимостта от дългосрочно мислене. Последователното определяне на приоритетите на краткосрочните императиви често се противопоставя на появата на съществена обща външна политика. За тази цел трябва да се изготви пътна карта от политически стъпки и мерки за изграждане на доверие, които в крайна сметка да доведат до провеждането на среща на високо равнище за европейската сигурност до 2025 г. - 50-годишнината от заключителния акт от Хелзинки.

Целта на такава среща на върха не би била да се постигне съгласие за нов набор от правила за европейския ред за сигурност, а по-скоро да се потвърди колективно значението на принципното сътрудничество в евроатлантическия регион.

Европейският ред за сигурност остава крехък и фрагментиран. Във все по-сложен и многополюсен свят традиционните споразумения за контрол на оръжията ще стават по-спорадични и показателите за взаимно доверие ще бъдат по-трудни за дешифриране. Не трябва обаче да се стига до голяма война, за да се възстанови или изгради нова европейска система за сигурност.

Въпреки трайните предизвикателства в отношенията между Брюксел и Москва, подходът за сътрудничество към континенталната сигурност остава жизнеспособен път към по-силен, по-устойчив и по-способен ЕС, заключават авторите на анализа.