Сигурността на сътрудничеството все още е от значение за ЕС и Русия

Отношенията между Европейския съюз (ЕС) и Русия изглежда са в най-ниската си точка след украинската криза от 2013-2014 г. Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика изразява съмнения дали Москва продължава да се интересува от конструктивни отношения с Брюксел след противоречивото му посещение в Кремъл миналия месец.

Въпреки „селективната ангажираност“, която е сред петте водещи принципа на ЕС за отношения с Русия, в момента и двете страни не проявяват почти никакъв апетит за сътрудничество на високо равнище или по-нататъшни опити за възстановяване на отношенията им, пише в анализ за онлайн изданието EurActiv.com на Захари Пайкин, изследовател по външната политика на ЕС в Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел (CEPS), и Александра Мартин, ръководител на офиса на GLOBSEC в Брюксел.

Настоящата липса на стратегическо сътрудничество между Брюксел и Москва не отменя дългосрочното значение на кооперативната сигурност в Европа, посочват анализаторите. Макар че през последните години доверието се разпадна и международните споразумения бяха нарушени, остава ключов въпрос: Съществува ли зона на възможно споразумение за справяне с противопоставянето и геополитическите амбиции, като същевременно се защитават интересите на сигурността и на двете страни?

По пътя на авторитаризма, по който Русия е поела, намирането на равновесие между твърдост и протегната ръка се оказва все по-трудно. През последните седмици се появиха призиви за засилване на стратегията на ЕС за Русия.

Тъй като руският външен министър Сергей Лавров определя ЕС като „ненадежден партньор“, а мнозина в Москва вярват, че Европа е възложила сигурността си на САЩ, Европа, която изглежда по-„суверенна“, наистина може да има по-голям шанс да предизвика уважението на Русия, смятат анализаторите.

В сегашното противоречие между Русия и Запада обаче и двете страни вярват, че времето е на тяхна страна. Кремъл вижда разединението на Запада като знак, че либералният международен ред е изправен пред екзистенциална криза. Междувременно много западняци предвиждат неизбежен руски упадък предвид недиверсифицираната икономика на страната и намаляващото население.

Дали тези прогнози са точни – това не е толкова важно, защото и двете страни остават неподатливи на компромиси относно идеалната си визия за общоевропейска сигурност. Нику Попеску от Европейския съвет по външни отношения е прав да подчертае, че ЕС трябва да „се справи с [днешната] Русия, а не с тази от 2050 или 2070 г.“, но трябва да се вземат предвид и дългосрочните последици за сигурността.

Държавите членки на ЕС са различни по размер, мощност, географско местоположение, възприемане на заплахи и историческа памет. Все пак ЕС все още се стреми да бъде геополитически участник. Това изисква доверие и единство във властта, както и способност да се държиш като възрастен, когато е необходимо.