IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Задаващият се ръст на търсенето в САЩ навява спомени за инфлацията от 70-те

Преустановяването на затварянията и експанзионистичните монетарна и фискална политики вероятно ще доведат до много по-високи цени

21:20 | 30.03.21 г. 4
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Последният изблик на инфлация в САЩ беше през 70-те години. Коментаторите надлежно отбелязват тази историческа препратка, но всъщност не я разбират - по това време мнозина все още не са били родени, а малцина са били пълнолетни. Този период не беше просто неудобство, той беше катастрофа, пише за Wall Street Journal Уилиъм Уокър, бивш дипломат, адвокат и автор. 

През първото тримесечие на 1973 г. цените на хранителните стоки нараснаха с годишен темп от близо 30%, а индексът на цените на едро за селскостопанските продукти скочи с 52% на годишна база. През първото тримесечие цените на суровото месо се изстреляха с 90% годишно. Цените на отоплителното гориво за дома почти се удвоиха само в рамките на въпросното тримесечие, а цените на соята се покачиха до рекордно високи нива.

WSJ наскоро съобщи, че „пазарите на суровини са бурни“ и отбеляза драстичното увеличение на цените на суровия петрол, медта и никела като примери за това, което някои прогнозират като „суперцикъл, в който цените на добитъка, зърнените храни, металите, петрола и газа ще се покачват с години, дори десетилетия."

Тази статия би могла да бъде написана през пролетта на 1973 г., когато търсенето също експлодира, оказвайки толкова силен натиск върху доставките, че в рамките на няколко месеца цените на фактически всички стоки - храни, минерали и петрол - скочиха. До лятото на нея година темпът на инфлация достигна 11%. Той щеше да бъде двуцифрен до 1980 г., когато Федералният резерв, ръководен от Пол Волкър, повиши лихвените проценти до близо 20%. Това потуши инфлацията, но доведе до сурова рецесия.

Днес има зловещи паралели. През 1973 г. САЩ излизаха от двугодишен експеримент за контрол на заплатите и цените, който изкуствено потискаше цените и заглушаваше сигналите, че икономиката прегрява. Тогава Фед също провеждаше политика на лесни пари, поддържайки ниски лихви - макар и значително по-високи от сега, и без днешните покупки на облигации и ипотечни ценни книжа.

В края на 1972 г., преди инфлационния скок, американската икономика изглеждаше дори по-силна от сегашната, като растеше с годишен темп от над 8%. Безработицата беше спаднала до 3,4%, а инфлацията бе на пръв поглед на управляемото ниво от 5,6%. Икономиката на САЩ преди пандемията през 2020 г. също беше много силна, растейки с 3% годишно, с исторически ниска безработица под 4% и инфлация около 1%.

През 2021 г. излизаме от затварянето заради пандемията, което осуети растежа и удари икономиката - потискайки ценовия натиск по не много по-различен начин от програмата за контрол на цените преди 50 години. Днешните политики на Фед са още по-експанзионистични. А Конгресът наскоро прие законопроект за стимулиране в размер на 1,9 трилиона долара - наред с по-ранните пакети за подпомагане, струващи още близо 2 трилиона долара, голяма част от които остават неизразходвани и ще продължат да подхранват търсенето тази година и след това.

Означава ли това, че сме обречени да повторим предишното бедствие? Дори обмисляното през 70-те години е нищожно на фона на днешните фискални стимули. Нещо повече, има осезаемо вълнение, че американците най-накрая ще могат да строшат пандемичните окови и ще започнат да харчат спестените пари миналата година и заплатите, които започват да изкарват отново. Така че търсенето вероятно ще скочи.

Както бе и преди 50 години, има ограничения в предлагането: доставките биват забавяни, производителите не могат да получат части за увеличаване на производството; стойностите на недвижимите имоти растат стремително, докато недостигът на дървен материал ограничава жилищното строителство; и повечето цени на суровините се повишават рязко. Експертите ни успокояват, че годишният темп на инфлация ще се покачи само до около 2%. Надяваме се да са прави, но когато търсенето се увеличава по-бързо от предлагането, цените обикновено се покачват.

Едно облекчение е, че администрацията на Байдън няма да повтори колосалната грешка, направена от президента Никсън през юни 1973 г., когато, изправен пред нарастващ гняв заради инфлацията, той наложи ново замразяване на цените за 60 дни. Дискредитираната програма за икономическа стабилизация от 70-те години, която се опита да намали инфлацията чрез налаган от правителството ценови контрол, е пример за неуспешна държавна политика, която правилно бе пратена на бунището на историята. Конгресът остави правомощията на президента да налага такъв контрол да изтекат през 1974 г.

Инфлацията може да е под контрол днес. Но след като се вкопчи в икономика, подхранвана от търсенето и ограничена откъм предлагане, тя може да се превърне в бич, като историята учи, че няма лесен или безболезнен начин тя да се укроти.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 10:20 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

4
rate up comment 1 rate down comment 1
Иван Митев
преди 3 години
В САЩ е с неправилно емитиране на долари. Създадените условия оказват влияние на хората за съдби на жертви.Пропускът при емитирането на пари осигурява стихийно обезценяване на парите. Видимите резултати са в показателите за инфлация.При достатъчно време, държавната грешка води към хиляди пъти обезценка на парите.Все още, много специалисти са с реално мълчаливо съгласие за съществената причина, ала изразяват недоволство от лошите последици.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 2 rate down comment 1
Lucifer
преди 3 години
Вярно, но на това печатане края му се не вижда, следователно инфлацията.....излита.....какви 5%...кви 5лв???...ако в Давос са решили да намаляват населението на земята с КОРОНА вируса, то с инфлацията ще оцелеят само роботите...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 2 rate down comment 1
khao
преди 3 години
нема се плашиш, природните закони винаги са по силни от икономическите и които други се сетиш... може да са бедни и гладни, но емигрират и променят генотипа на "богатите"! ... те и евреите бяха гонени и мразени на всякъде, па сега станаха господари на света ... .. иначе си прав де, не те критикувам
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 3 rate down comment 1
Dr.Bah
преди 3 години
Ако се случи лошо за американците, но те ще се оправят, по-лошо е за страните от третия свят. Те не могат да разчитат на пакети от парични стимули, така че удара ще е много по-болезнен за бедните при инфлация.Как във ковид пандемията страдат пак бедните. Ами ФЕД, ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ стимулират икономиките си с печатане на пари за да подпомогнат икономиките си, докато останалия свят няма такива привилегии. Ако по някаква причина пострада световното земеделие се получа, че на пазара елитния клуб може да изкупи храните с пари, които няма, но ще напечата, а другите ще съберат трохите. За щастие производството на основните хранителни култури не е засегнато силно от вируса, защото например пшеницата се отглежда силно механизирано с участието на малко хора и не на последно място вирус не я лови. Макар че всички страни (без Северна Корея) имат право на специални права на тираж в МВФ, САЩ като мажоритарни акционери блокираха опита за издаването им от няколко страни това лято. Това че някои могат да напечатат пари за да си купят каквото искат, а други дори да имат право не могат. Фискалните стимули на богатите държави създават опасност икономиките на бедните страни да пострадат от това непазарно действие (неморално печатане на пари, уж с благородна цел, но само за определени). Тези стимули могат да породят инфлация, което е втори удар по по-бедните, защото ще им се обезценят и без това ограничените валутни резерви. Що се отнася до инвеститорите в тези страни, ами ще останат без конкуренция, защото местните производители нямат изобилно финансиране и ще фалират. И става така, че инвеститори от богатите държави ще притежават големи проценти от икономиките на по-бедните. Поне според мен тези огромни стимули са напълно неморални при положение, че по света има гладуващи хора. Това е нещо като да направим американските *** по-дебели, а африканските по-гладни, примера се отнася и за Европа. А ако инфлацията се засили да речем до 5%. Знаете ли колко дълг се отписва, 20трилиона долара минус 5% за година = много. Макар че ДЦК-то ще поскъпне, за голяма част от вече взетия дълг ми се струва, че няма да се повиши.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още