Как германските консерватори затънаха в блатото на корупцията

Междувременно германският министър на здравеопазването Йенс Шпан също се изправя пред неудобни въпроси относно друга сделка с маски между неговото министерство и издателя на списанието, където съпругът му работи като лобист.

Прокурорите разследват и поне още трима настоящи и бивши консервативни депутати за приемането на подкупи от Азербайджан. Политиците са обвинени, че са правили положителни коментари за Азербайджан, включително са похвалили почтеността на изборите в кавказката държава, за да помогнат на правителството там да прикрие нарушения на човешките права.

Една от обвинените, депутатът от ХДС Карин Щренц, 53-годишна, почина наскоро при полет за Германия от Куба. Властите не са установили причината за смъртта ѝ.

Вероятно ще минат години, преди германските съдилища да приключат с вълната от дела за корупция, но съдът на общественото мнение вече е установил, че консерваторите са изгубили общественото доверие.

За много наблюдатели мъките на консерваторите носят повече от намек за ирония. Възходът на Меркел в партията дойде главно в резултат на последния голям корупционен скандал в германската политика. В края на 90-те години, в края на ерата на Хелмут Кол, стана ясно, че неговата партия е управлявала система от тайни банкови сметки в Швейцария и другаде, захранвани от анонимни „дарения“. За какво точно са използвани парите – това така и не беше изяснено. Кол отнесе самоличността на тайните благодетели на ХДС в гроба си.

Сега, точно когато Меркел се готви да напусне сцената, партията е изправена пред нов скандал, който, подобно на предишния, може да срине публичния ѝ имидж и дори да ѝ струва управлението.

Историята на корупцията на консерваторите почти беше забравена през последните 20 години, тъй като, както наскоро отбеляза Der Spiegel, партията се ръководеше от жена, „за която най-голямото изкушение беше картофена супа от Укермарк“, препратка към родния регион на Меркел.

За критиците последните скандали, дори да не могат да бъдат установени престъпления, потвърждават, че консервативната управляваща политическа класа е изградила непрозрачна система за покровителство със съмнителни външни интереси, били те чужди правителства или местен бизнес – германската версия на това, което Доналд Тръмп нарича „блато“.

Макар че това може да е леко преувеличено, отпуснатостта на правилата, регулиращи лобизма и външните приходи за членовете на парламента, затруднява разследванията и разкриването на истината. За разлика от САЩ, където контактите между членовете на Конгреса и лобистите са щателно документирани и техните външни доходи са ограничени, германските политици не са толкова строго наблюдавани.

Тази седмица се очаква Бундестагът да приеме законодателство за въвеждане на „лоби регистър“, който ще изисква лобистите да отчитат взаимодействията си с депутати. Все пак новите разпоредби, на които консерваторите доскоро се противопоставяха, няма да изискват разкриване на обсъжданото, било то качеството на водата или състоянието на германския футбол. Редица организации, включително съюзи, сдружения на работодатели и църкви, остават напълно освободени от правилата.

Още по-изненадваща е липсата на ограничения за външните приходи на депутатите. Много от тях работят като адвокати паралелно с публичните си мандати, но от тях не се изисква да осветяват списъците си с клиенти. Те разкриват допълнителните си доходи на уебсайта на Бундестага, но не и в детайли.

Някои натрупват суми в размер на стотици хиляди евро. Кристиан Линднер, лидер на опозиционната партия Свободни демократи (FDP), е спечелил 424 хил. евро от последните избори през 2017 г., според abgeordnetenwatch.de, законодателна контролна група. Повечето от тези пари идват от речи, които Линднер произнася пред частния бизнес, например Allianz, германският застрахователен гигант.

Друг пример е Грегор Гиси, виден член на лявата партия Die Linke и бивш комунист.

Като група консерваторите и либералите са спечелили най-много пари и по проста причина. „CDU, CSU и FDP са партиите на бизнеса“, казва Максимилиан Шиферс, професор в университета в Дуисбург-Есен, който изучава лобизма. По думите му въпреки че близостта на политиката и бизнеса в Германия не е по-различна от тази в други страни, правилата, регулиращи тези взаимодействия, са много по-слаби.

Например една често срещана вратичка включва опции за акции. Политиците имат право да приемат опции за акции от компании и не са задължени публично да ги оповестяват. Практиката е станала толкова разпространена, че депутатите открито искат такива договорености в отношенията си с лобисти, според една индустриална асоциация, която е поискала анонимност.

„Законите трябва да изискват много повече прозрачност и, както показват неотдавнашните скандали, правилата за депутатите трябва да бъдат значително затегнати“,  коментира Тимо Ланге, служител в LobbyControl, германска група, която се бори за по-строги правила за лобизма. „Трябва да има ясна забрана за платено лобиране за законодателите“, подчертава той.