Как пандемията разкрива слабите звена в глобалната верига на доставки

Недостиг на чипове, затварящи за седмици заводи за автомобили, закъснения в доставките, нарастващи разходи – пандемията осветява глобалните недостатъци на веригата за доставки.

Не всички проблеми във веригата на доставки ще продължат. В корабоплаването например транспортните разходи по най-натоварените маршрути в света скочиха заради ограничителните мерки и недостига на контейнери. Очаква се този натиск върху разходите да се разсее, тъй като ваксинациите и повторните отваряния водят до промяна в поведението в САЩ и Европа: от разходи за потребителски продукти от Източна Азия към разходи за услуги, пише FT.

Очаква се цените на контейнерните превози да останат по-високи в сравнение с времето преди кризата, но едва ли ще останат на сегашните си нива. Цената сега е около 4 хил. долара за контейнер между Източна Азия и западното крайбрежие на САЩ в сравнение с 1500 долара в началото на 2020 г.

Трябва обаче да се обърне внимание на други проблеми в глобалната верига на доставки. Недостигът на компютърни чипове, използвани в съвременните автомобили, са на практика всичко - от спирачки до седалки, е последният пример за опасност да се разчита на производството „точно навреме“. Производителите вече го преживяха след японското цунами през 2011 г.

Съществува ясен аргумент за натрупване на инвентаризации на някои ключови компоненти. Недостигът на чипове подчерта също така проблемите, които причинява геополитическия риск. Ваксинният национализъм, Brexit и напрежението между САЩ и Китай отразяват политическа среда, която стана по-враждебна към глобалната търговия.

Една от причините, поради която недостигът на чипове е толкова тежък за американските автомобилни производители, е, че американско-китайското напрежение накара компаниите в САЩ да преминат от доставчици в континентален Китай към тайвански. Това няма да се промени и след като Доналд Тръмп напусна Белия дом и дори може да се засили, защото новият президент на САЩ Джо Байдън възнамерява да изгради вериги за доставки, които разчитат по-малко на Китай за чипове и други стратегически важни продукти.

Един от отговорите както на геополитическия риск, така и на уязвимостите заради пандемията, е настояването за прибиране на производството вкъщи. Много икономисти обаче смятат, че преместването на производството на чипове по-близо до дома няма много смисъл. „Автомобилните производители трябва да имат алтернативна стратегия, но мащабът и усъвършенстването, от които се нуждаят, за да правят чипове, които не са с много голям марж, са големи“, коментира Джоана Конингс, старши икономист в ING Bank. „Европа и САЩ са толкова назад от Азия в този момент“, допълва тя.

За да хеджират риска от веригата на доставки, водещите производители си търсят повече доставчици. „Технологичните компании се диверсифицират от Китай - често в полза на пазарите в Югоизточна Азия като Виетнам и Индонезия“, казва Ебру Пакан, глобален ръководител на търговския бизнес в американската банка Citi.

„В някои случаи, когато компаниите поддържат базирани в Китай доставчици, те се използват за обслужване в самия Китай – сам по себе си огромен пазар, а други места обслужват международните пазари“, обяснява още Пакан.

Централна и Източна Европа ще се възползват, тъй като европейските компании се стремят да произвеждат по-близо до своите клиенти, както и Мексико за компаниите със седалище в Америка, добавя тя.

Производителите също ще трябва да извършат по-задълбочена проверка на своите доставчици. Като част от по-общия тласък на финансовите и бизнес арени за разглеждане на отговорностите в областта на околната среда, социалната политика и управлението, правителствата са по-настоятелни чуждестранните доставчици да отговарят на приемливи стандарти.

ЕС възнамерява да превърне и мултинационалните компании в защитници на трудовите права. „С течение на времето ще виждаме на бизнеса да се вменяват все повече и повече задължения“, коментира Анахита Томс, партньор в адвокатската кантора Baker McKenzie. Въпреки че това може да създаде конкурентни проблеми в началото, тя смята, че така компаниите, които инвестират в устойчивост, ще станат още по-устойчиви и етични.

Независимо от това спазването на стандартите за надлежна проверка и диверсифицирането на веригите за доставки ще повишат цените в краткосрочен план, както и пренасочването към пазари с по-високи разходи за труд и производство, ако след думите на политиците има и действия.

Необходимостта от приспособяване на управлението на шокове, например пандемии и геополитически натиск, може да означава, че световната търговия престава да бъде дефлационната сила, каквато е била през последните десетилетия. Повишената ефективност от технологиите и логистиката, заедно с евтината (предимно азиатска) работна ръка, помогнаха да се покрият разходите за потребителски стоки с дълготрайна употреба. Сега обаче това се променя.

„Промишлените стратегии на САЩ, Китай и ЕС ще затруднят живота на износителите“, казва Конингс. „Светът, в който живеем, е изключително динамичен“, допълва анализаторът. Преди Covid напрежението водеше до повече и по-големи мита, а по време на пандемията субсидиите за местните индустрии облагодетелстват местните производители.

„Трябва да очакваме да видим по-ниски нива на технологична дифузия и производителност при затварянето на света. Тази динамика ще бъде инфлационна“, заключава още Конингс.