Байдън има шанс да сложи край на икономическата стагнация за средната класа

Бившият британски премиер Тони Блеър веднъж каза: „Чувам хората да казват, че трябва да спрем и да обсъдим глобализацията. Можете със същия успех да дебатирате дали есента трябва да следва лятото."

Днес и левицата, и десницата се радват на този дебат. Но те изобщо не са близо до консенсус. Републиканската партия е склонна да обвинява почти изцяло Китай за затрудненията на американската средна класа. Лявоцентристките демократи предпочитат да се нахвърлят върху супербогатите в Америка. Нито една от страните не се фокусира достатъчно относно подкопаващото въздействие на технологиите върху цената на американския труд. Решението на този проблем включва три направления: повишаване на производителността на труда в САЩ; гарантиране, че работниците ще получават печалбите от това; и увеличаване на подкрепата за уязвимите групи.

Първото направление е реално целта на програмата на Байдън за ново изграждане. Той иска да налее пари в зелени технологии и високоскоростен интернет достъп. Второто направление включва повишаване преговорната сила на служителите и справяне с олигополите в американската икономика. И трите направления водят до по-прогресивна данъчната система в САЩ.

Всики тези мерки обаче, особено минимална заплата от 15 долара на час, по-високите корпоративни данъци и про-синдикалното законодателство, вероятно ще се окажат блокирани от обструкции в Сената. Напълно възможно е историческият прозорец на Байдън да се затвори през следващите седмици.

В такъв случай той ще бъде изправен пред избор дали да позволи на американската икономика да се върне към правилата отпреди пандемията. Това би било поносимо. След 40 години стагнация (с изключение на 90-те) средният доход нарасна между 2015 и 2019 г., най-вече поради спадащата безработица. Джейсън Фърмън, професор от Харвард и бивш председател на Икономическия съвет към президента, изчислява, че средната класа си е върнала около една десета от загубеното през тези години. Но при този темп, и ако изключим рецесия, ще й отнеме още 40 години, за да си възвърне дела в икономиката.

Аз залагам, че обстоятелствата ще тласнат Байдън по по-радикален път. Повече от 70 процента от американците подкрепят икономическите стимули, включително мнозинството от републиканците. Доналд Тръмп доказа две неща по отношение на американската политика. Първо, дясноцентристките избиратели нямат проблем с бюджетния дефицит, стига да се възползват. Второ, те са силно възприемчиви към културни и расови призиви.

С други думи, Байдън има шанс да обезоръжи американския популизъм с променяща играта икономическа програма. Това е исторически прозорец, което е малко вероятно да се отвори отново скоро. Той трябва да претегли това спрямо цената за запазване на ветото в Сената на партия, която все повече говори само за култура. С течение на времето ще изглежда, че изобщо няма избор.