Търговските бариери заради Brexit връщат спомена за насилието в Северна Ирландия

Този месец северноирландските лоялни паравоенни групировки, които атакуваха католиците през годините на насилие, заявиха, че временно оттеглят подкрепата си за споразумението от Белфаст от 1998 г., известно още като споразумението от Разпети петък. Докато те обещаха мирно и демократично противопоставяне на сделката за Brexit, групи, сред които забранените доброволчески сили на Ълстър и Асоциацията за отбрана на Ълстър, предупреждават британския премиер Борис Джонсън в писмо "да не подценява силата на чувствата".

Дейвид Кембъл, председател на Съвета на лоялните общности, който представлява възгледите на лоялизираните паравоенни формирования, казва, че "кутията на Пандора“  на протестите и политическата криза ще бъде отворена, освен ако ЕС не се съгласи на значителни промени в сделката.

По думите му юнионисткият гняв е на най-високо ниво след англо-ирландското споразумение от 1985 г., което дава на Дъблин консултативна роля по въпросите, свързани със Северна Ирландия, и предизвика масови протести и ескалация на насилието.

Великобритания признава „дълбочината на чувствата“, след като секретарят на Северна Ирландия Брандън Луис заяви, че разочарованието на юнионистите от сделката може да постави провинцията "на доста опасно място по отношение на стабилността". Северна

Изявлението на лоялните групи трябва да бъде взето на сериозно, каза Били Хъчинсън от доброволческите сили на Ълстър, който е лежал и в затвора заради убийство на двама полубратя католици през 70-те години, а сега е лидер на Прогресивната юнионистка партия - малка лоялна политическа партия с връзки към UVF.

Северна Ирландия гласува 56%-44% за оставане в ЕС на референдума през 2016 г., като много юнионисти, които до голяма степен подкрепят Brexit, смятат, че това ще засили техните позиции, според Хъчинсън.

Малцина вярват, че регионът ще се върне към бомбардировките и убийствата от онова време, в което загинаха над 3600 души. Лоялните групи, макар и да не са официално страни по споразумението от 1998 г., одобриха мирното споразумение и извадиха от употреба оръжията си.

Повторението на протестите от 2013 г., когато бензинови бомби и оръжия се върнаха по улиците на Белфаст след гласуване от местните съветници за прекратяване на вековната традиция да се издига знамето на Великобритания на кметството, се разглежда обаче като възможност.

Въпреки че юнионисткият гняв е насочен главно към Лондон, превъзхождащите националисти в градове като Ларн се опасяват, че те биха могли да бъдат целта, ако пак се стигне до демонстрации и сблъсъци, според Джеймс МакКаун, местен съветник на най-голямата проирландска партия Sinn Fein - бивш на политически съюзник на ИРА. Той е израснал в Ларн, но през 1998 г. на семейството му е казано да напусне, след като домът им е бил многократно обстрелван и бомбардиран. Те се местят в католическо село в близост.

„За съжаление в градове като Ларн винаги има този елемент на напрежение. Има много хора от двете общности, които се страхуват къде бихме стигнали този път“, посочва още той.