Правото на глас - бойното поле, което може да реши следващите избори в САЩ

Старите битки стават нови

Ожесточените битки за правото на гласуване, особено за чернокожите, са част от съвременната американска история – от Гражданската война до реконструкцията, ерата на поддръжника на расовата сегрегация Джим Кроу и движението за гражданските права през 60-те години на миналия век.

Повратният момент за движението за гражданските права настъпи през март 1965 г., когато 25-годишният студент активист Джо Люис поведе стотици хора на мирно шествие по моста  Едмънд Петъс в Селма, щата Алабама, но протестиращите бяха подложени на жесток побой от полицията.

Случилото се в Селма подтикна тогавашния президент Линдън Джонсън да подпише по-късно същата година Закона за правото на глас, който забрани расовата дискриминация при гласуването и регулира изборите. Люис, който почина миналата година на 80-годишна възраст, стана един от най-дългогодишните конгресмени от Джорджия и икона на движението за граждански права.

Но Законът за правото на глас беше оспорван в съда десетина пъти, като най-известно е делото Шелби срещу Холдър, което през 2013 г. доведе до ключовото решение на Върховния съд за отмяна на основна разпоредба в закона.

Съдебното решение, одобрено с 5 на 4 гласа, премахна „формулата за покритието“, която определяше дали се налага избирателните закони на някои щати да бъдат предварително одобрени от федералното правителство. Изразявайки мнението на мнозинството, главен съдия Джон Робъртс заявява, че формулата е противоконституционна, защото се основава на стара информация и създава правила за щатите, които вече не дискриминират избирателите така, както са го правели преди.

Изразявайки несъгласието си, покойната съдия Рут Бейдър Гинсбърг посочва, че дискриминацията на избирателите е намаляла само заради съществуването на Закона за правото на глас. Тя казва, че отмяната на ключовата разпоредба е като да „изхвърлите чадъра си насред дъждовна буря, защото няма да се измокрите“.

Според активисти решението на съда е отворило шлюзовете за закони, ограничаващи достъпа до гласуване – тенденция, която се ускори в ерата на Тръмп и се засили още повече, след като бившият президент поведе кампания за подкопаване на общественото доверие в изборния резултат от ноември. По-рано този месец Върховният съд изслуша аргументи в отделно дело за ограниченията за гласуване в Аризона, съществуващи от 2016 г. насам.

Решението се очаква по-късно тази година. С него съдът може да отслаби още повече Закона за правото на глас.
„Виждаме как стари битки отново стават нови“, казва Тери Сюуел, конгресмен от Демократическата партия от Алабама, представляваща Селма и околностите й в Камарата на представителите. „Никога не съм мислела, че каузата, за която преди 56 години организираха поход Джон Люис и неговите последователи, сега ще се превърне и в наша кауза“, допълва тя.

„Отново ще са необходими действия на Конгреса за пълно възстановяване на защитите на Закона за правото на глас“, смята Сюуел.

Тя е водещ поддръжник на HR4, известен още като „Разширения закон за правото на глас на Джон Люис“, който възстановява Закона за правото на глас, като наред с други неща пише модерна формула, изискваща от щатите промените в изборните им закони да бъдат одобрени от федералното правителство. Камарата на представителите, която е контролирана от демократите, трябва да приеме законопроекта през идните месеци.

Долната камара на Конгреса одобри отделно този месец HR1 или Закона за народа – още един обхватен закон за правото на гласуване, който включва разпоредби за автоматична регистрация на избирателите, изискване щатите да гарантират известен период за ранно  гласуване и възстановяване на правата за гласуване на осъдени лица, които са излежали присъдата си. Републиканците обвиниха демократите, че опитват да направят „федерално придобиване“ на изборите, което ще премахне защитите, предотвратяващи изборни измами.

Като федерални закони, ако HR1 и HR4 се превърнат в закон, те ще имат предимство спрямо предлаганите мерки на щатско ниво в Джорджия и други щати. Но законопроектите едва ли ще получат одобрението на Сената заради противопоставянето на републиканците и изискваната подкрепа от 60 сенатори за разглеждане на предложение от горната камара.

В настоящия Сенат, който е разделен 50 на 50 между демократи и републиканци, това означава, че десетима представители на Републиканската партия ще трябва да прекрачат партийните линии, което е малко вероятно предвид партийното разделение.