Пандемията и работното място - колко е устойчива промяната?

През 1957 г. американският фантаст Айзък Азимов публикува своята книга „Голото слънце“, история за общество, в което хората живеят в изолирани имения, нуждите им се осигуряват от роботи и комуникират единствено чрез видео връзка. Сюжетът описва начина, по който липсата на директни контактни изкривява личността на героите, пише Пол Крюмън за New York Times.

След една година, в която тези от нас, които могат да работят от вкъщи - макар и обслужвани от хора, а не от роботи – тази история не звучи фантастично. Но как ще живеем, след като пандемията отшуми?

Разбира се, никой всъщност не знае. Но може би нашите предположение могат да се основават на информация от някои исторически паралели и модели.

Първо, може да се каже, че няма да се върнем напълно към начина, по който сме живели и работили преди появата на коронавируса. 

Една година изолация всъщност осигури дистанционна работа и защити прохождащите индустрии, концепция, обикновено свързана с международната търговска политика, която първо е систематизирана от Александър Хамилтън.

Хамилтън твърди, че има много индустрии, които могат да процъфтяват в младите Съединени щати, но не могат да се наложат на фона на силния внос. При справяне с конкуренцията, например чрез временни мита, тези отрасли биха могли да придобият достатъчно опит и технологична зрялост, за да станат конкурентоспособни.

Аргументът за прохождащата индустрия винаги е бил труден за определяне - как да разберете кога е валиден? И доверявате ли се на правителството при вземането на такова решение? Но пандемията, която временно заличи предишните ни трудови навици, очевидно ни направи много по-добри в експлоатацията на възможностите за дистанционна работа.

Ако историята е някакъв ориентир, всъщност голяма част от предишния ни начин на работа и живот ще се върне.

Ето паралел: какво направи и какво не направи интернет с начина, по който четем книги?

Преди десетилетие много наблюдатели вярваха, че както физическите книги, така и книжарниците, които ги продават, са на ръба на изчезването. И част от това, което прогнозираха, се сбъдна: електронните четци заеха значителен дял от пазара, а големите вериги книжарници – понесоха значителен финансов удар.

Но популярността на електронните книги достигна своя пик около средата на последното десетилетие, като така и не успя да засенчи физическите книги. И докато големите вериги книжарници страдат, независимите всъщност процъфтяват.

Защо революцията при книгите беше толкова ограничена? Удобството при изтеглянето на електронни книги е очевидно. Но за много читатели това удобство се компенсира от други фактори. Опитът от четенето на физическа книга е различен и за мнозина по-приятен от четенето на електронна. А разглеждането на книжарница също е различно преживяване от покупката онлайн.

Революцията на дистанционната работа вероятно ще се развие по подобен начин, но в много по-голям мащаб.

Предимствата тук – работа от дома или, понякога, от малки офиси, разположени далеч от гъстонаселените градски зони - са очевидни. И жилищните, и работните помещения са много по-евтини; пътуванията до работното място са кратки или не съществуват; вече не е нужно да се справяте с разходите и дискомфорта при официалното делово облекло, поне не и от кръста надолу.

Предимствата от връщането към обичайния работен режим, за разлика от това, ще бъдат сравнително малко – директна комуникация лице в лице, удобствата на градския живот.

Но тези незначително предимства всъщност са това, което движи икономиките на съвременните градове - и преди Covid-19 да се появи, тези предимства подхранваха нарастващата икономическа разлика между метрополиите и по-слабонаселените райони.

Фокусът върху дистанционната работа може да задържи тази тенденция, но няма да я преобърне.