Как отдалечен остров с 56 хил. души население може да промени пазара на редки метали

„Регионът разполага с изобилие от няколко критични полезни изкопаеми, върху който в крайна сметка почива британската сигурност, уникалната възможност да намалим зависимостта си от Китай в сферата на ресурсите, необходими за отбраната и сигурността“, коментира Росиндел по имейл.

Производството на редкоземни метали нараства с 9% от 2019 до 2020 г. и около 95% от обработката се извършва в Китай - най-вече благодарение на предимството на разходите. Въпреки че редкоземните минерали – противно на интуицията, са доста изобилни в световен мащаб, 17-те елемента, включени в категорията, имат все по-широко приложение в нововъзникващи и съществуващи високи технологии като лазери, вятърни турбини и ядрени контролни пръти. Огромно е значението им за следващото поколение зелени и военни технологии.

Големите запаси на Гренландия, описани от Американската геоложка служба като най-големите неразработени находища в света, могат да се окажат критични за стимулиране на Запада да навакса обработката.

Тези резерви обаче имат доста различно значение в самата Гренландия. Жителите на острова жадуват за икономическата сила, която ще им позволи да отхвърлят патерицата на датската фискална подкрепа. Мнозина приветстват новия пакет за помощ от САЩ на стойност 12 млн. долара, обявен миналия април, въпреки че някои датски опозиционни партии го осъдиха.

Развитието на ресурсните резерви на Гренландия е очевидно средство за постигане на тази фискална независимост. Едно проучване от 2013 г. предполага, че мнозинството подкрепя извличането на такива ресурси, които ще се превърнат в основния източник на доход на страната. Местата, богати на редкоземни метали, обаче по своята същност са радиоактивни. Това е особено притеснително в Гренландия, особено предвид щетите, причинени от минното дело в коренните общности по света.

Разработването на един минен обект в Куанерсуит има забележителен и показателен ефект върху политиката на Гренландия през последните шест месеца. Това ще бъде вторият по големина обект за добив на редкоземни минерали в света и петият по големина за уран. Той се намира на малко над 10 км от град Нарсак, чиито 1300 жители го превръщат в деветото по големина населено място в страната. Много от тях не са доволни от плановете за съхранение на радиоактивни отпадъци зад язовира или за овлажняването на земята, за да се предотврати разпространението на радиоактивен прах в района.

През ноември 2020 г. министър-председателят на Гренландия Ким Килсен загуби изборите за председател на управляващата партия Siumut. Ерик Йенсен, който е и член на 31-членния парламент на Гренландия, го замени като председател на партията. Килсен обаче отказа да предаде премиерския пост, очевидно напук на традицията. Йенсен се надява да промени позицията на партията за мината Куанерсуит – проект, който политическата сила подкрепя.

Решенията относно мината - стига да не се отнасят до износа и контрола на уран, са на Гренландия, а не на Дания. В началото на февруари обаче заплаха от бомба принуди правителството да отложи публичните изслушвания по проекта за добив, които трябваше да се проведат в Нарсак. Две седмици по-късно Демократическата партия се оттегли от коалиционното си споразумение със Siumut, създавайки вакуум във властта. Това наложи предсрочни избори, които ще се проведат през април.

В Гренландия има само две действащи мини, а проектът Куанерсуит сее истински раздор. Проектът се разработва от австралийската фирма Greenland Minerals, чийто най-голям акционер е редкоземният гигант Shenghe Resources с водещ акционер изследователски институт, подчинен на китайско правителствено ведомство - факти, които привличат интереса на изследователите по сигурността.

Ако гренландците напреднат към независимост, един ден значението на техните колективни решения може да се разпростре и извън редкоземните метали. Засега отбраната и външните работи на Гренландия се ръководят от Копенхаген. Позицията на острова го прави стратегически важен за цяла Арктика. На север се намира авиобаза Туле, първоначално създадена след споразумение между датския посланик в САЩ и Белия дом по време на Втората световна война. По време на Студената война САЩ стартира прословутия проект Iceworm - план на САЩ за инсталиране на ядрени бойни глави под гренландската ледена покривка, без знанието на датското правителство.

Последните събития предполагат нови пристъпи на интриги. През 2016 г. датското министерство на отбраната отказа да потвърди дали е попречило на хонконгска компания да закупи неизползвана военноморска база на острова, вместо да подчертае пред информационните агенции, че планира да отвори отново базата като място за съхранение и обучение. На следващата година делегация от „елитни“ китайски туристи, сред които и старши морски офицер, тайно посети мястото на предложената сателитна станция на главното летище на Гренландия.

Наскоро датското правителство обяви плановете си да засили присъствието си в региона, като се стреми да харчи пищно за безпилотни летателни апарати в отговор на това, което датският министър на отбраната нарече „увеличаване на външните дейности“.

Ситуацията в Гренландия е една глава от дълга политическа сага, заплетена от хора, привързани към девствения ѝ пейзаж, но гладни за промяна и просперитет. Тези хора са решени да обявят независимост, но винаги забавят процеса. Нарастващият интерес на големите компании и чуждестранните правителства създава поразителен фон за изборите през април, при които няколко хиляди различни гласа могат да създадат сериозно политическо земетресение.