Стимулите на Байдън ще забавят наваксването на Китай спрямо САЩ

В бъдеще Европа и САЩ ще имат по-малък дял в световната икономика, тъй като развиващите се икономики са с по-силен растеж. Това е неизбежно. Това, което не знаем, е колко бързо ще бъде премахнато американското и европейското господството, понеже това отчасти зависи от избора на политики, направен днес, пише Мартин Сандбю за Financial Times. 

В този смисъл американският президент Джо Байдън забави относителния икономически упадък на страната си. Лидерите на ЕС обаче изглежда са напът да ускорят своя.

Пакетът от фискални стимули на Байдън за 1,9 трлн. долара, приет миналата седмица, може да не се вижда от космоса, но със сигурност е от планетарен мащаб. Според актуализираната прогноза на ОИСР от март стимулите в САЩ ще добави цял процентен пункт към глобалния растеж през тази година. Организацията почти удвои прогнозата си за растежа на САЩ през 2021 г. - от 3,3% на 6,5%. Администрация на Байдън от своя страна предвижда брутният вътрешен продукт (БВП) да се върне към своя потенциал три до четири години по-бързо в резултат от стимулите.

Според ОИСР институционалният отговор е толкова силен, че до края на следващата година ръстът на американския БВП ще бъде с един пункт над прогнозирания преди Covid.

Еврозоната, в контраст, тогава ще има растеж все още с над 2 пункта под очакваното преди пандемията, смята ОИСР. Отстъплението във Великобритания ще бъде два пъти по-голямо.

Това е добре за гражданите на САЩ и лошо за европейците. Но то има и геополитически последици. Това означава, че относителният икономически упадък на САЩ се отлага малко, докато маргинализацията на Европа се ускорява.

Това не е първият път, когато неадекватен вътрешен отговор на криза ускорява глобалния икономически упадък на западните страни. През 2008 г., непосредствено преди световната финансова криза, брутният вътрешен продукт на Китай беше една трета от този на САЩ или на ЕС (включително Великобритания), измерен по пазарни валутни курсове.

Само четири години по-късно китайския БВП достигна половината от европейския, поради двойната рецесия в ЕС, и е почти толкова от този на САЩ, които осъществиха малко по-силно възстановяване. В сравнение с ранните години на века Китай успя да удвои скоростта си на сближаване по време на кризата.

Горните данни показват само част от историята. Доста след като икономиките им се възстановиха от финансовата криза през 2008 г., богатите държави все още произвеждаха средно с 10% по-малко, отколкото можеше да се прогнозира на база предкризисните им резултати. Без този спад икономическият размер на Китай в сравнение с големите западни икономики би бил по-малък.

Затварянията от двете страни на Атлантическия океан през последната година вече създадоха нова възможност за развиващите се икономики да ускорят своето догонване - поне за онези като Китай, които успяха да овладеят вируса бързо и така избегнаха необходимостта от затваряне на голяма част от своята икономическа дейност. Ако богатите страни отново позволят на спада да тласне техните икономики трайно под предишния им тренд, това допълнително ще ускори упадъкът им спрямо Китай.

Това изглежда вероятно както за еврозоната, така и за Обединеното кралство, които според ОИСР до края на следващата година ще са с около два и четири процентни пункта съответно по-бедни спрямо предпандемичното си ниво. Междувременно прогнозите на ОИСР поставят Китай само с един процентен пункт под своята предкризисна траектория.

За разлика от тях САЩ надвишават предишната си прогноза. Стимулите на Байдън всъщност ще забавят икономическото наваксване на Китай спрямо Америка. Ако обещаният пакет за инвестиции в инфраструктура също се материализира, растежът на САЩ може да се ускори допълнително.

Това потвърждава геостратегическото допускане, което лежи в основата на подхода на администрацията на Байдън: възстановяването на лидерството на САЩ в света зависи отчасти от възстановяването на вътрешната им икономическа сила.

Какви положителни неща може да има за стария свят? Едното е, че турбо настигането, което Китай извършва не се споделя от всички останали. Няколко големи развиващи се икономики, в това число Мексико, Индия и Индонезия, изглежда ще пропаднат с повече спрямо предпандемичните си нива, отколкото Европа, според ОИСР.

Но това е лоша утеха, тъй като Китай е съперникът, чиято нарастваща икономическа мощ е това, от което всички останали се притесняват най-много.

Още по-добър източник на надежда е урокът, който дава пакетът от стимули на Байдън. Освен ако Европа не стане много по-амбициозна, нейните стимули в посока възстановяване и публични инвестиции ще изглеждат нищожни спрямо това, което Вашингтон се стреми да постигне.

Но това, което важи за едните, важи и за другите. Ако САЩ могат бързо да поправят икономическите щети от пандемията чрез разгръщане пълната сила на държавните разходи, тогава със сигурност и Европа го може.