Петролната индустрия се възражда

Ако сте мислили, че коронавирусът е покосил завинаги петролната индустрия, помислете отново. Само година след като саудитско-руската ценова война и пандемията предизвикаха най-тежката петролна катастрофа от десетилетия, в ход е зашеметяващ обрат, пише FT в свой анализ.

Цените на суровината, търсенето, акциите на компаниите в сектора и настроението в петролната индустрия се повишават.

Въз основа на опита от безброй други кризи секторът на изкопаемите горива прие и тази като подтик за намаляване на разходите. Това направи петролните оператори, особено в САЩ, по-слаби.

„Следващите пет години може да са най-добрите, които някога сме имали, за инвестиции във въглеводороди“, казва Уил ВанЛох, ръководител на Quantum Energy Partners, един от най-големите частни инвеститори в американски петрол.

Намаляването на добивите от страна на ОПЕК, евтините кредити, огромните правителствени стимули и прехвърлянето на пазара на акции от технологиите към компаниите от „старата икономика“ осигуряват попътен вятър за производителите на петрол.

В основата на възстановяването е и осъзнаването, че коронавирусът не е коригирал пристрастяването ни към изгарянето на изкопаеми горива. В неотдавнашната си книга за климатичните промени Бил Гейтс пише, че 5-годишният спад на емисиите от миналата година - резултат от блокирането и икономическата рецесия, е забележителен, но не с това колко са намалели емисиите, а колко малко всъщност са намалели.

Същото важи и за петрола. Преди по-малко от година модните приказки на петролния пазар бяха, пикът на търсенето на нефт безвъзвратно е отминал. Дори шефът на BP Бърнард Луни каза, че това е възможно.

Глобалният БВП се сви през миналата година и жаждата за нефт в света, консумирал по почти 100 млн. барела дневно преди пандемията, се сви с цели 20 процента. Все пак, въпреки голямото пренасищане, което за кратко притисна цените на петрола под нулата, потреблението все още е средно 91 млн. барела дневно - повече от консумираното ежедневно в света през 2012 г.

Morgan Stanley прогнозира, че търсенето ще се върне над 100 млн. барела на ден през следващата година. Goldman Sachs очаква този маркер да бъде преминат преди 2021 г. да изтече. Инвеститорите изведнъж се стичат към излезли от мода компании, които обещават да отговорят на свежия глад за суров петрол. „Ще продължи да има нужда от нефт и газ“, казва Дарън Уудс, изпълнителен директор на ExxonMobil. Това послание, повтаряно от Exxon през годините, обаче не беше особено популярно, когато инвеститорите разпродаваха акции на компаниите от индустрията на изкопаемите горива в полза на компаниите, които залагат на възобновяемите енергийни източници.

Сега акциите на Exxon, макар и все още под натиска на активисти инвеститори, които искат от компанията да разработи по-последователна стратегия за енергиен преход, превъзхождат както по-широкия пазар, така и акциите на европейските конкуренти на компанията, които планират да разводнят собствения си петролен бизнес в полза на възобновяемите енергийни източници.

„Доказателствата сочат, че принуждаването на петролна компания да намали производството в лицето на нарастващото търсене не постига нищо друго, освен да направи други петролни компании по-богати“, казва изпълнителен директор на голям европейски мениджър на активи.

Съживяването на индустрията е очевидно в американския шистов участък, най-динамичното кътче на световния петролен бизнес. Известен с разрушителния си дълг и високите си разходи в преследване на ръст на производството, шистовият бизнес внезапно стана печеливш.

Пазарът харесва обещанията на операторите да харчат паричните потоци за дивиденти, а не са нови сонди, за да изплащат дълга, а не за частни самолети. Акциите на някои шистови компании нарастват с около 200% от началото на ноември.

За някои стари пазари на суров петрол всичко това е доказателство, че бизнесът с нефт е цикличен и миналогодишният срив ще завърши със силно възстановяване. Не бива обаче  да се увличаме – ръстът на цените на акциите в сектора е от ниска база. Картелът ОПЕК също така би могъл да сложи край на петролното рали за минути, ако реши да разгърне вълната на доставките, която задържа в опит да подкрепи пазара.

Възраждането обаче е показателно напомняне, че пристрастяването към изкопаемите горива в света е твърде силно. При цялата инерция зад енергийния преход към по-чисти горива отказът от петрола може да се окаже много по-труден и да отнеме много по-дълго време, отколкото хората се надяват.