Десет години война в Сирия: Една страна в руини

Голяма част от богатото културно наследство на Сирия също е унищожена. И шестте обекта на световното наследство на ЮНЕСКО в страната са значително повредени, а бойци на „Ислямска държава“ умишлено взривиха части от древния град Палмира.

Разследващи от ООН за военни престъпления обвиняват всички страни, участващи в конфликта, в "най-отвратителните нарушения". "Сирийците," се казва в последния им доклад, "са претърпели огромни въздушни бомбардировки на гъсто населени райони; те са претърпели атаки с химическо оръжие и съвременни обсади, при които извършителите умишлено са оставяли населението да гладува и са осъществявали средновековни сценарии и неоправдани и срамни ограничения върху хуманитарната помощ“.

Кой управлява потъващия кораб?

Правителството възвърна контрола над най-големите градове в Сирия, но големи части от страната все още се държат от бунтовници, джихадисти и ръководената от кюрдите SDF. Последната останала опозиционна крепост е в северозападната провинция Идлиб и прилежащите части на северната провинция Хама и западен Алепо. Регионът е доминиран от джихадистки съюз, свързан с Ал-Кайда, наречен Хаят Тахрир ал-Шам, но е дом и на още бунтовнически фракции.

Приблизително 2,7 млн. разселени хора, включително милион деца, живеят там, много от тях в лоши условия в лагери.

През март 2020 г. Русия и Турция постигнаха прекратяване на огъня, за да спрат настъплението на правителството да си възвърне контрола над Идлиб. Оттогава настъпи относително спокойствие, но то всеки момент може да бъде нарушено.

В североизточната част на страната турските сили и съюзническите сирийски бунтовници започнаха офанзива срещу SDF през октомври 2019 г., за да създадат "безопасна зона", чиста от кюрдските милиции, по протежение на сирийската страна на границата. Участъкът, зает от турските сили, е с дължина от около 120 км.

За да спре нападението, SDF сключи сделка със сирийското правителство и правителствените сили се върнаха в района, управляван от кюрдите, за първи път от седем години. Правителството обеща в крайна сметка да си върне пълния контрол над него.

Ще свърши ли някога тази война?

Не изглежда вероятно това да се случи, макар че всички са съгласни, че е необходимо политическо решение. Съветът за сигурност на ООН призовава за прилагането на комюникето от Женева през 2012 г., което предвижда преходен ръководен орган, "сформиран на основата на взаимно съгласие".

Девет кръга от мирни преговори с посредничеството на ООН - известен като процесът в Женева II, не успяха да постигнат напредък, а президентът Асад очевидно не иска да преговаря с политически опозиционни групи, които искат той да се оттегли от всяко споразумение.

Русия, Иран и Турция започнаха паралелни политически преговори, известни като Астанския процес, през 2017 г.

През 2018 г. беше постигнато споразумение за създаване на комитет от 150 членове, който да напише нова конституция, водеща до свободни и честни избори, контролирани от ООН. През януари 2021 г. специалният пратеник на ООН Геир Педерсен се оплака, че реформите изобщо не са започнали.

Педерсен отбелязва, че с пет чужди армии, действащи в Сирия, международната общност не може да се преструва, че решението на конфликта е само в ръцете на сирийците.