Десет години война в Сирия: Една страна в руини

Кой кой е във войната в Сирия

Основните поддръжници на правителството на Башар Асад са Русия и Иран, докато Турция, западните сили и няколко арабски държави от Персийския залив подкрепят опозицията в различна степен през последното десетилетие.

Русия, която имаше военни бази в Сирия преди войната, започна въздушна кампания в подкрепа на Асад през 2015 г. Това имаше решаващо значение за обръщането на хода на войната в полза на правителството.

Руската армия казва, че ударите са насочени само към "терористи", но активистите казват, че редовно убиват масови бунтовници и цивилни.

Смята се, че Иран е разположил стотици войници и е похарчил милиарди долари, за да помогне на Асад. Хиляди шиитски мюсюлмански милиционери, въоръжени, обучени и финансирани от Иран - най-вече от ливанското движение "Хизбула", но също така Ирак, Афганистан и Йемен, воюват заедно със сирийската армия.

САЩ, Обединеното кралство и Франция първоначално предоставиха подкрепа за т.нар. от тях "умерени" бунтовнически групи. Те отдават приоритет на несмъртоносната помощ, откакто джихадистите станаха доминиращата сила във въоръжената опозиция.

Глобална коалиция, ръководена от САЩ, нанася въздушни удари и разположи специални сили в Сирия през 2014 г., за да помогне на алианс от кюрдски и арабски милиции, наречен Сирийски демократични сили (SDF), да завземе територия, някога държана от бойци на „Ислямска държава“ на североизток.

Турция е основен поддръжник на опозицията, но фокусът ѝ е върху използването на бунтовнически фракции за сдържане на кюрдската милиция YPG, която доминира над SDF, като я обвинява, че е клон на забранена кюрдска бунтовническа група в Турция. Турските войски и съюзническите бунтовници завзеха участъци от територията по северната граница на Сирия и се намесиха, за да спрат цялостното нападение на правителствените сили срещу последната опозиционна крепост Идлиб.

Как войната промени Сирия?

Освен че са причинили стотици хиляди смъртни случаи, повече от 2,1 млн. цивилни са претърпели наранявания или трайни увреждания в резултат на конфликта, според Сирийската обсерватория.

Повече от половината от предвоенното население на Сирия от 22 млн. души е напуснало домовете си, сочат още данните на организацията. Около 6,7 млн. души са вътрешно разселени лица, много от които живеят в лагери. Други 5,6 млн. души са регистрирани като бежанци в чужбина. Съседните страни Ливан, Йордания и Турция са домакини на 93% от тях. От останалите 7% най-много са в Германия – почти 675 хил. души, както и в Швеция – почти 128 хил. души. Общо 1 млн. сирийски деца бежанци са родени в изгнание.

Към януари 2021 г. 13,4 млн. сирийци я се нуждаят от някаква форма на хуманитарна помощ, включително 6 млн. души, които са в остра нужда. Повече от 12 млн. души в страната имат проблем с достъпа до храна и вода всеки ден, а половин милион деца са хронично недохранени.

През изминалата година хуманитарната криза се утежни от безпрецедентния икономически спад, заради който стойността на сирийската валута се срина допълнително и цените на храните достигнаха исторически върхове. Страната е и огнище на Covid-19, чийто истински размер не е известен поради ограничения капацитет за тестване и опустошената здравна система.

Цели градове и квартали и жизненоважна инфраструктура в Сирия са в руини след десетгодишните боеве. Сателитният анализ на ООН предполага, че повече от 35 хил. структури са били повредени или унищожени само в град Алепо преди да бъде върнат обратно в сферата на влияние на правителството в края на 2016 г.

Документирани са и 595 атаки срещу 350 отделни лечебни заведения от „Лекари за правата на човека“ към март 2020 г., въпреки че болниците са със защитен статут. В тези нападения са загинали почти 1 000 лекари. Заради подобни атаки в страната функционират около половината от болниците.