Една година след началото на пандемията СЗО още има проблеми с авторитета си

Когато Световната здравна организация (СЗО) обяви пандемията от новия коронавирус преди една година, тя го направи след седмици на съпротива срещу термина и поддържането на тезата, че вирусът все още може да бъде спрян.

Година по-късно агенцията на ООН все още се бори да остане на върха на развиващата се наука и познание за COVID-19, за да убеди страните да изоставят националистическите си тенденции и да помогне да бъдат изпратени ваксини там, където са най-необходими, пише АП.

СЗО допусна няколко скъпи грешки. В продължение на месеци агенцията препоръчваше на хората да не носят маски и твърдеше, че коронавирусът не се разпространява във въздуха. Агенцията отказваше и да прави публични порицания към страни за грешки, които са били коментирани пред правителствени ръководители, напр. с лидерите на Китай.

Това създаде някаква сложна политика, която оспори доверието в СЗО и вкара организацията между две световни сили – Китай и САЩ. Агенцията си навлече критиките на администрацията на бившия американски президент Доналд Тръмп, от които се отърсва едва сега.

Подкрепата на президента Джо Байдън за СЗО може да предостави така необходимото пространство на организацията да диша, но тя все още е изправена пред сериозно предизвикателство – да се опита да проектира някакъв морален авторитет сред универсалната кавга за ваксините, която оставя милиарди хора незащитени.

СЗО развя първия си голям предупредителен флаг на 30 януари 2020 г., като определи огнището от новия коронавирус в Ухан като международна спешна здравна ситуация. Много държави по света обаче пренебрегнаха това предупреждение.

Едва когато генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус обяви „пандемия“ шест седмици по-късно, на 11 март 2020 г., повечето правителства предприеха някакви мерки. По това време беше твърде късно и вирусът беше достигнал всички континенти, с изключение на Антарктида.

Година по-късно СЗО не изглежда много по-убедителна. Екип, ръководен от СЗО, който пътува до Китай през януари, за да разследва произхода на COVID-19, беше критикуван, че не е отхвърлил теорията на Китай, че вирусът може да се разпространява чрез замърсени замразени морски дарове.

Някои експерти казват, че гафовете на СЗО са дошли на висока цена и организацията остава твърде зависима, вместо да поема рискове в името на безопасността на хората. „Без съмнение неуспехът на СЗО да одобри маските по-рано струва животи“, коментира д-р Триш Грийнхал, професор по първични здравни науки в Оксфордския университет, който е член на няколко експертни комитета на СЗО. Едва през юни миналата година организацията посъветва хората редовно да носят маски, много след като други здравни агенции и много страни го направиха.

Някои експерти са по-малко заинтересовани от това СЗО да изкупи миналите си грешки, отколкото да преразгледа своите политики занапред. Реймънд Телиър, доцент в канадския университет McGill, който се специализира в коронавирусите, заяви, че нежеланието на СЗО да признае, че коронавирусът се разпространява във въздуха, може да се окаже по-опасно с появата на нови варианти на вируса, идентифицирани за първи път във Великобритания и Южна Африка, които са още по-вирулентни.

„Ако препоръките на СЗО не са достатъчно силни, можем да видим, че пандемията ще продължи много по-дълго“, казва той.

Вече има няколко ваксини, които са разрешени спешно за употреба, затова сега СЗО работи, за да гарантира, че хората в най-бедните страни в света получават дози чрез инициативата COVAX. Инициативата обаче разполага с много малка част от 2-та млрд. ваксини, които се надява да достави до края на годината. Някои страни, които чакаха месеци, за да получат ваксини, станаха нетърпеливи и избраха да подпишат свои собствени частни сделки за по-бърз достъп до ваксини.

Тедрос Аданом Гебрейесус отговори в голяма степен с призив към страните да действат „солидарно“, предупреждавайки, че светът е на ръба на „катастрофален морален провал“, ако ваксините не се разпределят справедливо. Въпреки че той помоли богатите страни да споделят своите дози незабавно с развиващите се страни и да не сключват сделки, които биха застрашили предлагането на ваксини за по-бедните страни, никоя държава досега не се е ангажирала с посланията му.

Все пак СЗО досега така и не порица богатите страни за недостатъчните им опити да спрат вируса. Вътре в организацията нейни служители определят подхода на най-големите държави членки в организацията като „злощастна лаборатория за изследване на вируса“ и „зловещ“.

Съвсем наскоро Тедрос Гебрейесус сякаш втвърди тона спрямо някои лидери, напр. президента на Германия, за необходимостта богатите страни да споделят ваксини, както и разкритикува Китай за това, че не е задвижил бързо процедурата за визите на екипа на организацията, разследващ произхода на вируса.

Според Ървин Редленер от Колумбийския университет СЗО трябва да бъде по-агресивна в инструктирането на страните какво да правят предвид изключително неравномерния начин на разпространение на ваксините срещу COVID-19. Той признава, че организацията не може да нарежда на правителствата, но може да изготвя много ясни и изрични насоки, които страните да бъдат затруднени да не последват.

Висшите служители на СЗО многократно са заявявали, че не е в стила на агенцията да критикува държавите. На брифинг за пресата този месец старшият съветник на СЗО д-р Брус Елвард каза просто: „Не можем да кажем на отделните страни какво да правят“.