Има ли живот за Eurostar след Brexit и Covid?

Златната ера на железопътния транспорт е фраза, използвана неточно, но почти винаги се отнася до времето преди възхода на въздушните пътувания и масовото притежание на автомобили. Великобритания обаче трудно се отказа от статута си на морска сила, а междувременно ЕС либерализира въздушната си индустрия. Една година след отварянето на тунела под Ламанша беше затворена континенталната мрежа от първокласни влакове, наречена Trans Europe Express, както и беше основана нискотарифната авиокомпания easyJet.

Eurotunnel прогнозира, че най-малко 15 млн. души ще ползват Eurostar през първата му година, като до 10 години по-късно ще станат 25 млн. Това се оказа доста нереалистично. Все пак през 2019 г. услугата достигна рекордните 11 млн. пътници, които съставляват 80 на сто от въздушните и железопътните пътувания от Лондон до Париж и Брюксел.

Най-печеливша беше услугата през 2009 г. През 2019 г. приходите са около 1 млрд. британски лири. Оперативните печалби са в размер на 92 млн. лири – по около 8 паунда на пътник.

Този успех се гради на скоростта. Първата (и засега единствена) британска високоскоростна линия намалява пътуването от Лондон до Париж на два часа и 16 минути. Лондончанин се придвижва по-бързо с влак до Париж, отколкото до Норич. Парижанин може да стигне до Кеймбридж почти толкова бързо, колкото до Марсилия.

Докато влаковете стават по-бързи, летищата станаха по-тромави, особено след атаките от 11 септември 2001 г. Не е нужно да си събувате обувките или да дишате безмитни парфюми, а в няколко бързи стъпки стигате до метрото и преминавате през сигурността. Във влака можете да четете, да работите или да стриймвате телевизия. Можете да стигнете лесно и до градските центрове, от които нискотарифните авиокомпании са прогонени.

Работещите в Eurostar казват, че компанията не е типичното бюрократично държавно дружество, въпреки че е 55% собственост на френските железници SNCF и 5% на белгийските железници SNCB. Британското правителство излезе от компанията, като продаде дяла си от 40% на консорциум от пенсионни фондове за малко над 750 млн. паунда.

Компанията е политически проект, но се движеше напред  като аполитична структура. През 2010 г. операторът поръча 10 влака от германския Siemens, а не от националния шампион на Франция Alstom. Двама членове на борда на SNCF подадоха оставки и последваха съдебни действия. Eurostar издържа и поръча още седем влака на Siemens.

Независими жп компании обаче обвиняват акционерите в протекционизъм, защото не успяват да вземат част от пазара. Дори германската Deutsche Bahn, най-голямата железопътна компания в Европа, не успя да вземе дял в дружеството, след като през 2009 г. получи отказ от властите във Франция. Париж не допусна и друг влак да преминава през тунела под Ламанша. Deutsche Bahn казва, че железопътният маршрут Великобритания-Германия е "привлекателен за клиентите", но в момента нито един от влаковете на компанията не може да се справи с трите сигнални системи на Германия, Франция и Белгия.

Клиентите се оплакват, че Eurostar начислява високи цени и предлага малка гъвкавост. Ако Deutsche Bahn влезе като конкурент, цените вероятно ще паднат. Клиентите също биха имали повече дестинации.

Тони Бъркли, член на Камарата на лордовете, работил за Eurotunnel по време на нейното изграждане, също казва, че Eurostar се нуждае от малко конкуренция, за да се даде тласък на растежа.

Тласъкът може да дойде и от свиването на дейността на авиокомпаниите заради коронавируса. Пътуващите може да не са склонни да се бутат в тълпите на големите летища, а някои летища ще бъдат и законово ограничени. Франция например отмени експанзията на „Шарл дьо Гол“ заради климатичните промени и принуди Air France да намали вътрешните полети с 40% в замяна на спасителната програма заради коронавируса. Междувременно Gare du Nord, доста грозният терминал на Eurostar, трябва да бъде реновиран преди Олимпийските игри през 2024 г.

Проблемът е, че полетите под 500 км представляват само 5 процента от авиационните емисии на Обединеното кралство. Следователно най-голямата роля, която високоскоростната железопътна линия може да играе в борбата с изменението на климата, е да поеме търсенето от полети на дълги разстояния. Дали обаче почиващите британци биха сменили Австралия с Австрия? Биха ли поели предприемачите по живописния път до Германия?