ЕС още няма ясен план за Китай

„През последните няколко години Европа се събуди за стратегическото предизвикателство, породено от възхода на Китай“, казва Борис Рюге, заместник-председател на Мюнхенската конференция за сигурност. „ЕС и неговите държави членки трябва да извървят дълъг път по отношение на разработването на усъвършенствано разбиране за Китай и обединено формулиране на отговор, който може да се определи като стратегически“, допълва той.

„ЕС играе догонващо, не на последно място по отношение на прогнозата за мощ и влияние на Пекин чак до Европа“, казва още анализаторът.

Икономически игри

Проекцията на мощност идва от самия връх, тъй като Си води играта лично. През 2020 г. той председателства три виртуални срещи с председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. В срещите се включи и германският канцлер Ангела Меркел, която не само ръководи председателството на Съвета на ЕС през втората половина на миналата година, но и хода на отношенията между ЕС и Китай.

Дипломатически има признаци, че подходът на Си се отплаща. ЕС отговори на предпочитанията на Пекин за активен ангажимент, като откри три нови групи за диалог на високо ниво с най-добрите помощници на Си за търговията, изменението на климата и цифровите политики. Опитът за намеса на идващата тогава администрация на Байдън през декември не успя да попречи на ЕС да подпише инвестиционния пакт с Китай.

От икономическа гледна точка президентът на Китай даде да се разбере, че целта на Пекин е да задълбочи зависимостта на чуждите страни от китайската верига за доставки. Той призовава и партийните кадри да се съсредоточат върху разработването на „убийствени технологии" в области като високоскоростни влакове, енергийно оборудване, нови енергии и телекомуникационно оборудване. В действителност се очаква Китай да се съсредоточи върху „двойното обращение" в предстоящия петгодишен план, като се фокусира повече върху вътрешната кръгова икономика и разчита по-малко на чуждестранни доставки, особено в технологиите.

„Китай определено ще постигне това, което винаги се е опитвал да направи - да бъде максимално самоподдържащ се и да се опитва да не бъде уязвим“, казва Вутке от Търговската камара на ЕС в Китай.

Бъдеща промяна?

Има признаци, че настроенията в Европа може да се променят. Дипломати казват, че лидерите на ЕС са останали объркани от липсата на конкретен отговор от Вашингтон на предложението на Европейската комисия за трансатлантическа програма за Китай. Въпреки това, докато администрацията на Байдън застъпва по-категорична позиция към Китай, някои европейски лидери започнаха да се отдалечават от Пекин.

В края на януари Меркел отхвърли призивите към Европа да избере страна между Вашингтон и Пекин. По думите ѝ „не би било справедливо за много общества, ако искаме да кажем, че това са САЩ, а там е Китай и ние се групираме около едните или другите“.

На Меркел ѝ отне само няколко седмици, за да си промени мнението. Заедно с Байдън на конференцията по сигурността в Мюнхен няколко месеца по-рано провъзгласиха, че трансатлантическият алианс ще се нуждае от „общ дневен ред по отношение на Китай“ и че демократичните страни трябва да „реагират“ на нарастващата мощ на Пекин на международната сцена.

Фон дер Лайен отиде още по-далеч, като каза миналия месец: „Тези, които пишат глобалните правила, са тези, които оформят бъдещето на своите общества ... Никой от нас не иска Китай да направи това вместо нас."