Какво могат да научат страните от бившия Източен блок от Източна Германия?

Подобно отношение към имиграцията

Докато мнозина виждат по-ниското качество на живот в източногерманските провинции като основна причина за намаляващото население, южноевропейските държави като Италия и Испания, които имат сходен БВП на глава от населението като Източна Германия, изпитват безпрецедентни нива на имиграция през последните години.

По този начин други предполагат, че по-съществена причина за тези по-ниски нива на миграция в Източна Германия са не само по-ниските заплати и цялостното качество на живот, но и високите нива на ксенофобия и дискриминация в бившите комунистически региони.

Възходът на популизма и силната антимигрантска реторика във всички източноевропейски държави в ЕС, особено от началото на европейската мигрантска криза през 2015 г., се наблюдава и в бившите комунистически региони на Германия много по-силно, отколкото в други части на страната.

Страните от Вишеградската група продължават да влизат в международните заглавия с отказа си да приемат справедливия им дял от бежанци от преразпределението, наложено от Европейската комисия (ЕК). Будапеща, Прага и Варшава са изправени пред Европейския съд заради отказа да приемат бежанци.

Същевременно, въпреки че политиката на отворени врати на Германия по отношение на бежанците, въведена през 2015 г., е в противоречие с мнението на недостатъчно представения в управлението средностатистически консервативен източногерманец, много от бежанците, които пристигат в страната, са настанявани на изток.

Според скорошно проучване на Центъра за социални науки WZB в Берлин германците от западната част на страната през последните години демонстрират подобрение в отношението към живота в непосредствена близост до бежанци и взаимодействието си с тях. Междувременно като цяло източногерманците с времето не се затоплят към новите си съседи. В изследваните над 200 източногермански общности негативното отношение към миграцията остава често срещано, независимо от броя на чужденците, живеещи там.

Такива нагласи се наблюдават най-лесно в различните модели на гласуване, демонстрирани в бившите комунистически части на Германия, където дясната националистическа партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) е популярна, особено в някои от най-слабо заможните региони, например Източна Саксония и Южен Бранденбург.

Икономическото сближаване е лесно

Успехът на AfD в източните федерални провинции предизвиква дискусии в цялата страна за предполагаемата изостаналост и ксенофобия на източногерманците. Много западногерманци не разбират екстремните нагласи сред източногерманците вече повече от три десетилетия след обединението.

Вярно е, че след Обединението жителите на Източна Германия се оказаха в много по-благоприятна среда да се отърсят от икономическата и социална тежест от живота в продължение на десетилетия под комунистическа диктатура. Нито една държава от бившия Източен блок не получи дори близка финансова подкрепа, каквато източните провинции на Германия през посткомунистическия период, както и незабавен достъп до западното образование и ползите от споделянето на обща културна сфера със западната демокрация веднага след краха на режима.

Във време, в което качеството на демокрацията в Централна и Източна Европа все повече се оспорва от популистки политици, а западните общества се питат защо се случва това демократично отстъпление в повечето посткомунистически държави членки на ЕС, в Източна Германия могат да се открият много отговори.

Краят на т.нар. данък „Източна Германия“ в Германия разкрива и онова, което е очевидно в страните от Вишеградската група от известно време - икономическото сближаване е бавно, но в крайна сметка е по-лесно постижимо от появата на наистина демократични социални и културни норми след десетилетия авторитаризъм. Именно това остава най-голямото предизвикателство за всички източноевропейски общества днес.