Инфлацията в САЩ не е неизбежна

Инак интелигентни хора могат учудващо да грешат по отношение на икономиката. Последният пример е твърдението, че настоящият инфлационен натиск по някакъв начин се „улавя“ или „заключва“ в цените на активите и че този натиск може някой ден да надуе цените на стоките и услугите, пише Тайлър Кауин за Bloomberg. 

От една страна, може да се разбере защо това гледище изглежда правдоподобно. Федералният резерв на САЩ се ангажира с безпрецедентна парична експанзия през 2008 и 2009 г., увеличавайки общия брой на банковите резерви, държани във Фед, с трилиони. Неотдавна паричното предлагане, което също така отразява създаването на частни кредити, отчете увеличение с около 26% на годишна база.

Междувременно основните индекси на акциите стигнаха нови висоти по време на тежка пандемия, цените на облигациите остават високи, а общата стойност на криптовалутите достигна 1 трилион долара, макар и само временно.

Хипотезата е, че голяма част от тези нови пари са се насочили към пазарите на активи, вместо да бъдат похарчени за стоки и услуги. Темпът на инфлация за потребителските стоки остават упорито под 2%.

Тази гледна точка е погрешна. Първо, доларите не са „в капан“ в един сектор на икономиката, така че да могат да бъдат похарчени в други области.

Ако например цените на акциите са много високи в сравнение с храните, хората ще продават акции и ще купуват повече храна, или по друг начин ще коригират и връщат цените на правилните нива. Опитът с хиперинфлацията във Ваймарска Германия и Венецуела показва, че не е възможно повишаването на цените да се поддържа „капсулирано“ в определени сектори. Тези повишения се разпространяват в цялата икономика много бързо.

Какво да кажем за теорията, че акциите са балон и това пречи на хората да спечелят пари? Но цените на акциите, макар и високи, напоследък бяха по-скоро стабилни, отколкото еуфорични. Изглежда, че много инвеститори се задоволяват да третират своите дялови участия като нормални инвестиции, а не като спекулации.

По-важното е, че напоследък съотношенията цена-печалба при акциите са само леко над историческите си стойности. Това може да е причина за предпазливост, но едва ли е признак на потисната инфлация. Цените на облигациите са високи, но реалните лихвени проценти спадат от векове.

А Европейската централна банка провежда по-строга парична политика, отколкото Фед. Европа често има много ниски лихвени проценти, включително понякога отрицателни номинални лихви.

За да разберете защо огромното увеличение на банковите резерви не е довело до инфлация, отчетете, че имаше значително намаление на излишните банкови резерви в САЩ през последните пет години. Никой не твърди, че това е било придружено от силна дефлация, независимо дали на пазарите на ценни книжа или другаде. След като се отчете това, е възможно да се разбере защо по-високите нива на резервите не са непременно инфлационни.

Най-логичната форма на инфлационната хипотеза би била, че всички нови пари отиват към криптото. Но това не обяснява защо почти всички други цени в икономиката са - как да се изразя? - доста нормални. Напълно е възможно настоящите крипто цени да представляват балон, но ако е така, Федералният резерв не е главният виновник, като се има предвид колосалният възход на криптото.

Напълно възможно е, разбира се - дори вероятно - инфлацията при цените на дребно да се увеличи в близко бъдеще с разпространението на ваксините, икономическия отскок и освобождаването на натрупаните спестявания. Но е малко вероятно тя да бъде шокиращо висока и причината няма да е, че фондовете на финансовите пазари изведнъж са се насочили към потребителския сектор.

Винаги, когато някой ми каже, че предстоят много по-високи темпове на инфлация, аз задавам прост, но неприятен въпрос: „Продадохте ли на късо дългосрочните облигации?“ Високата инфлация, разбира се, би се отразила много лошо на цените на дългосрочните дългови ценни книжа.

Въпреки че някои инвеститори са скъсили държавните облигации, тези, които се страхуват от този голям инфлационен натиск, обикновено не са. Като че ли финансовите пазари имат нужда от нещо, от което да се страхуват, а инфлацията е удобен кандидат. Ако инвеститорите наистина искат нещо, за което да се притесняват, те може би трябва да погледнат към сигурността на американската банкова система.