Икономическият оптимизъм е от ключово значение

Икономистите смятат, че очакванията на хората са важни при формирането на техните решения, от това дали да инвестират в разширяване на бизнеса до закупуване на къща или прекарване на години за получаване на квалификация. Кейнс нарече ролята на очакванията „животински духове“. Традиционната икономическа наука често допуска „рационални очаквания“, при които хората не правят системни грешки в предвиждането на това, което ще се случи.

Която и теория да е валидна, това, което смятаме, че ще се случи с икономиката в бъдеще, определя днешните ни решение - и по този начин оформя бъдещето. Това е особено важно през 2021 г., тъй като голяма част от развитите страни се подготвят за ваксинирано отваряне на икономиките си, пише за Financial Times Дайен Койл, професор по публична политика в Кеймбриджкия университет.

Но историята също играе своята роля в икономическите решения, като доказателствата подкрепят голямото й влияние. Например, пътната мрежа, изградена от Римската империя, обяснява голяма част от сегашната икономическа география и моделите на търговия в Европа. По същия начин популистката история на дадена страна е силен предсказател и за популистко бъдеще. Като се имат предвид тези модели, какви са шансовете за промяна на текущите траектории?

Икономистът Пол Кругмън заяви преди няколко години, че балансът между погледът назад към миналата слава и чувството на оптимизъм за бъдещето ще определи колко бързо може да расте икономиката. Очакванията за икономиката, независимо дали са рационални или животински, се самоизпълняват.

И така, кое има по-силно въздействие, миналото или бъдещето?

Това е ключов въпрос, когато перспективата е радикалната несигурност. Поглеждането назад към това какви са били нещата преди тази пандемия ще доведе до затягане на коланите и мрачност. Правителствата имат нужда хората да бъдат оптимисти, така че ще им дадат основания за това. Ето защо, например, министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призова страните от Г-7 да предприемат големи фискални стимули, а ЕС разгръща фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро.

Може би това е и причината някои хора от институциите да са толкова положителни в своите прогнози за перспективите пред растежа. Анди Халдейн, главен икономист на Английската централна банка, например, заяви, че пробивът при ваксините може да компенсира „излишната предпазливост и мрачно настроение“ относно икономическите перспективи. Много компании и домакинства в развитите икономики повишиха съвкупните си спестявания през последните 12 месеца и имат много натрупани намерения за харчене, е доводът на тази оптимистична гледна точка.

Очевидно е вярно, че спестяванията се увеличилха изключително много за някои хора. Делът на спестяванията на домакинствата във Великобритания нарасна и остава на ниво от почти 17%. В САЩ той е 14%. Други загубиха доходи или приходи и натрупаха дългове. Но не само наличността на пари ще определя разходите след пандемията. Предизвикателството е да се накарат хората да се чувстват оптимистично, но не прекалено.

За съжаление, независимо от акцента върху ролята на очакванията, икономиката няма голяма представа как те се формират, нито при отделни индивиди, нито когато изборите са обобщени, вземайки предвид влиянието на хората един върху друг. Има някои интересни изследвания за ролята на наратива при формиране на икономическите очаквания на хората, но те не са отразени в повечето стандартни анализи на икономическата политика.

Сега е моментът това да се промени. Във Великобритания, когато викторианците са изграждали толкова много от инфраструктурата, която все още се използва, те са се чувствали доста оптимистично настроени. Погледнете не само големите кметства, но и огромните мелници в италиански стил на север или 150-годишната канализация в Лондон, построена от Джоузеф Базалгет. Как са го постигнали?

Докато страните се борят с икономическите последици от пандемията и очертават път към възстановяването, всички ние ще трябва да бъдем убедени, че сега точно е моментът да направим огромни инвестиции в невъглеродни енергетика, транспорт и сгради; в селското стопанство и хранителния сектор, които възстановяват биологичното разнообразие и осигуряват доставката на здравословна храна; в интегрирани здравни системи и вериги за доставки, устойчиви на следващи пандемии.

На следващо място е предизвикателството на неравенството. Във Великобритания римската пътна мрежа е покривала по-голямата част от Англия, така че историческите корени на икономическия дисбаланс, който наблюдаваме сега между Лондон и провинцията, не са толкова дълбоки. Но неравенствата между различни части на много страни - Южна и Северна Италия, да речем - са вкоренени, влошени от годините на свити публични бюджети.

Мащабът на задачата, която правителствата в Европа и САЩ са си поставили, е огромен. Те ще трябва да звучат убедено, ако искат да убедят някой друг. И ще трябва да убедят инвеститорите от частния сектор и обществеността, че разходите са необходими, за да успее възстановяването. Това е предизвикателство както пред наратива, така и пред действията.