Франкфурт, имаме проблем – доходността по облигациите расте

Мина по-малко от година, откакто управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард беше принудена да направи крачка назад, след като коментарът ѝ, че „не сме тук да затваряме спредове“ развълнува пазара на облигации. Но с увеличението на доходността по американските държавни ценни книжа, която тласка и лихвите по заемите в Европа нагоре, може да се наложи намеса, посочва колумнистът на Bloomberg Маркъс Ашуърт в свой материал.

Благодарение на близо 8-годишния връх на цените на суровините, растящата фискална подкрепа на правителствата и надеждите за край на блокадите с успеха на ваксините доходността по 10-годишните американски облигации нарасна до най-високото си равнище от година. От своя страна доходността по 30-годишните германски облигации премина на положителна територия, достигайки до 0,2% от -0,2% само за три кратки месеца.

Това определено изплаши централната банка. „ЕЦБ наблюдава отблизо еволюцията на доходността по дългосрочните номинални облигации“, каза Лагард в понеделник. Както отбеляза Джим Райд от Deutsche Bank AG, впечатляващо е, че банкерите се чувстват мотивирани да се намесят, когато доходността по 10-годишните германски облигации (бундове) все още е отрицателна.

И докато ЕЦБ разбираемо се тревожи за пазара на дълг, то в САЩ Федералният резерв не е така притеснен. „В известен смисъл това е декларация на доверие за част на пазара, че ще има силно и напълно завършено възстановяване“, каза управителят Джером Пауъл пред Сената във вторник, попитан за ръста на доходността. Но като се има предвид стабилната прогноза за американския икономически растеж, то той може да си позволи да бъде по-спокоен от колегите си в еврозоната.

ЕЦБ има достатъчно гъвкавост покрай програмата за облигации за 1,85 трлн. евро, за да увеличи покупките и да насочи подкрепата си към дългосрочен дълг. Но банката може да придобива облигации с матуритет до 31 години, въпреки че европейските правителства, както и самият Европейски съюз, издават дори още по-дългосрочен дълг – до 50 и дори до 100 години.

Тъй като договореният миналото лято пакет за икономическо възстановяване за 750 млрд. евро трябва да бъде платен, то все повече расте нуждата за продажба на растящия дълг със свръхдълъг матуритет. И понеже 50-годишните облигации на ЕС вече имат доходност от 0,44%, въпреки че тя беше на отрицателна територия през декември, спасителната програма вече не е безплатна. Така че да, Франкфурт, имаме проблем.

Евентуалните действия за потушаване на скока на доходността ще са опасно близо до формален контрол – стъпка, която ЕЦБ няма да има голямо желание да предприеме, тъй като размахът на нейните правомощия веднъж вече бе тестван в германския Конституционен съд. Така че засега централната банка ще се ограничи до това да се опитва да намали доходността с думи. Но както с всички опити за оказване на влияние върху пазара, в даден момент ЕЦБ ще трябва да покаже, че думите ѝ имат тежест.

Централната банка внимателно си отпусна място за действие с въвеждането тази година на нов и в известен смисъл неопределен фокус върху запазването на благоприятни финансови условия най-малко до края на кризата. И макар това да включва спредовете по корпоративните кредити, цената на еврото, лихвите по заемите и други показатели, то най-важният компонент все още е доходността по бенчмарконите държавни облигации. И на този етап това остава и най-лесният за следене от пазарните участници параметър.

Бързината, с която европейските държавни облигации се придвижват, хвана пазара неподготвен. Анализатори, анкетирани от Bloomberg, не очакваха германските бундовете да достигнат настоящите си нива поне до края на годината.

Както скорошното поскъпване на еврото, причинено основно от поевтиняването на долара, така и лихвените проценти са засегнати от влияние, което до голяма степен е отвъд техния контрол. След най-тежкия икономически срив в историята възстановяването на Европа е заложено на риск от по-високите разходи по дългосрочни заеми.

ЕЦБ се затруднява да убеди пазарите, че има достатъчно огнева мощ да подкрепи традиционно по-слабо представящата се икономика. И ако т. нар. рефлационна търговия продължава да застрашава нейните усилия, то банката може да се окаже принудена да започне с контрола на кривата на доходността.