Кога мащабните стимули в САЩ са твърде много за пазарите?

В продължение на много години оперативната простота в позиционирането на инвестиционните портфейли рязко контрастираше със сложността на националните и глобалните икономически перспективи, пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz и президент на Queens’ College към Кеймбриджкия университет.

Чрез правилно осъзнаване на политиката на централните банки и съсредоточаване върху индексните продукти инвеститорите печелеха значително както от акциите, така и от облигациите. Междувременно икономистите имаха трудности с предсказването дори на основни икономически променливи като растеж и инфлация.

Тази ситуация може би се променя, но не защото огромната ликвидност, инжектирана от Федералния резерв на САЩ е вероятно да прекъсне в скоро време. Това няма да стане.

Всъщност фискалната политика сега е напът да допълни наводняването на системата с ликвидност от страна на Фед. Това повдига интересни въпроси дали благоприятният резултат за пазарите ще се натрупа или пък ще включва нестабилни противоречия, изискващи внимателно активно управление.

Водени от обилното и предсказуемо вливане на ликвидност инвеститорите изоставят много традиционни икономически и политически влияния, тъй като Фед усвоява ценни книжа на нетърговски цени. Индиректният ефект се оказа влиятелен, обуславящ инвеститорите да купуват на всяко пазарно дъно, независимо от причината, и да насочват още капитал във все по-рискови инвестиции.

В последните си изказвания председателят на Фед Джей Пауъл даде ясно да се разбере, че централната банка няма намерение да променя този подход, било то относно мащабната покупка на ценни книжа (в момента на стойност 120 млрд. долара на месец, или около 7% от БВП на годишна база), било за политиката на почти нулеви лихви.

Това е въпреки по-добрите перспективи поради ускоряващата се ваксинация, успеха в намаляването на инфекциите, свръхразхлабените финансови условия и множеството индикации за прекомерен риск. Последното включва популярните компании за придобиване със специална цел (SPAC), рекордното темпо на емитиране на корпоративен дълг и увеличението в търговията с използване на заемни средства.

Но при екстраполирането на въздействието върху цените на активите от продължаващите ликвидни инжекции на Фед инвеститорите сега трябва да вземат под внимание влиянието и на мащабната фискална експанзия. Първата част от това включва търсената от администрацията на Байдън подкрепа в Конгреса за стимулиращ пакет от 1,9 трлн. долара (около 9% от БВП). Предвижда се втори пакет с фокус върху инфраструктурата, като общите фискални усилия ще възлязат на 3-4 трлн. долара (14-19% от БВП).

Първоначалната реакция на инвеститорите разтълкува двете мащабни инжекции като много благоприятни за цените на активите. Акциите се повишиха до няколко рекордни върха през първите шест седмици на годината. Напоследък обаче, макар пазарните коментари да остават оптимистични, инвеститорите бавно се изправят пред проблем, който вече се обсъжда бурно сред икономистите: при какво положение такъв мащабен стимул е твърде много?

Аргументът, че не стои такъв въпрос се основава на мнението, че безкрайните ликвидни инжекции предпазват от повечето корпоративни фалити. Контраргументът подчертава страхове, свързани с ликвидността. Единият е дестабилизацията на инфлационните очаквания, подхранваща твърде бързото изправяне на кривата на доходността, нарушаващa приспособяването на инвеститорите и увеличаваща вероятността от пазарен инцидент.

Вторият страх е, че при нежеланието на Фед да намалява стимулите си, той се изправя пред губещ избор – повишаване на риска от финансова нестабилност, застрашаващ реалната икономика или допълнителна намеса във функционирането на пазарите, влошаване на неравенството в богатството и риск от още изкривявания, които подкопават ефективното разпределение на финансовите и икономически ресурси.

Като се има предвид колко далеч стигнаха пазарите и колко бързо се движат, това, което е добро за по-приобщаващия икономически растеж, може да не е положително в краткосрочен план за инвеститорите. Нещо повече, съзнавайки своя „договор“ с пазарите, Фед вероятно ще реагира на твърде бързо покачване на доходността по ДЦК, като разхлаби политиката още повече, въпреки съществуващите опасения за финансово прегряване. Това само би влошило и без това нездравословните взаимозависимости с пазарите.

Отговорът не е да се изоставят фискалните стимули. По-скоро трябва да се подобри навременното таргетиране на помощта и да се ускори дългосрочното въздействие върху растежа. А Фед трябва сериозно да обмисли как бавно да вдигне крака си от монетарния педал.

Tолкова необходимoто прехвърляне на топката от паричната към фискалната политика би било много по-гладко, ако пруденциалните регулации отговорят своевременно на миграцията на риска от банките към небанковие финансови институции, включително мерки за смекчаване прекомерното поемане на риск. Колкото по-дълго това триизмерно решение ни убягва, толкова по-голям е рискът финансовата нестабилност да подкопае икономическото благополучие.