Ръстът на паричното предлагане в САЩ вещае инфлационни проблеми

Спекулативни мании са във въздуха, както се вижда от неотдавнашния скок на биткойна, цифров актив с нулева фундаментална стойност, и GameStop, западащ търговец на дребно. Заедно с другите икономически тенденции - силно възстановяване, високи цени на суровините и ускоряване на инфлацията - тези балони имат ясна причина: огромното разрастване на парите и кредита, пишат за Wall Street Journal Джон Грийнууд, главен икономист на Invesco, и Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета "Джонс Хопкинс".

Американските фискални и монетарни господари обаче си затварят очите. Те са фокусирани единствено върху оздравяването на трудовия пазар. Със страстта на месии председателят на Федералния резерв Джером Пауъл и министърът на финансите Джанет Йелън ни казват, че единственият начин да спасим пазара на труда и да постигнем пълна заетост е да продължим да наливаме фискално и монетарно масло в огъня. Но техните предписания и пророчества, моделирани по наръчника на финансовата криза от 2008 г., не са валидни днес.

След тази криза Фед започна количествено облекчаване, което значително разшири баланса му. В същото време търговските банки бяха заети със свиване на кредитните си портфейли и отписване на загубите от ипотечни ценни книжа, което означаваше, че инжекциите на Федералния резерв просто са компенсирали свиването на балансите на търговските банки. В резултат растежът на парите в периода 2010-19 г., измерен от най-широкия агрегат на Фед - M2, е бил средно само 5,8% годишно.

Докато балансът на Фед нарасна бързо, парите в обращение се повушаваха бавно. Харченето и инфлацията бяха ограничени, а възстановяването след кризата беше анемично, като инфлацията остана трайно под целта на Фед.

За разлика от това, ръстът на паричното предлагане в Китай скочи през 2009 и 2010 г. средно с по 23%. В резултат в Китай се получи силно възстановяване, но също така и скок на инфлацията, която от минус 1,8% през юли 2009 г. достигна 6,5% годишно през юли 2011 г. Парите имат значение.

Превъртаме напред до февруари 2020 г. Оттогава насам количеството пари в икономиката на САЩ, измерено чрез М2, се е увеличило с изумителните 4 трилиона долара. Това е едногодишно увеличение от 26% - най-голямото такова от 1943 г.

Задаващата се опасност за икономиката е не само в това, че печатните преси работят на пълни обороти от началото на пандемията, но и че това ще продължи през 2021 г. Монетарната експанзия за тази година е фиксирана.

Струва си да се изброи списъкът с мерки, които ни доведоха до там, където сме. Първият и най-голям източник на ръст в М2 през 2020 г. бяха покупките от Фед на държавни и ипотечни ценни книжа. Когато Федералният резерв купува такива книжа от небанкови институции, което е обичайната му практика, той дава на продавача чек или прави плащане, кредитирайки банковата му сметка. Това увеличава M2. От март 2020 г. вложенията на Фед в държавни и ипотечни ценни книжа са се покачили с почти 3 трилиона долара. С толкова приблизително е нараснал и M2.

Вторият по големина източник на растеж на М2 са покупките от търговските банки на краткосрочни ДЦК и други дългови ценни книжа, включително обезпечени с ипотеки. Тези трансакции създават депозити по същия начин както новите заеми, като депозитната сметка на продавача или кредитополучателя се кредитира. От началото на пандемията увеличението на вложенията на банките в тези активи е добавило почти 1 трилион долара към депозитите и следователно към М2.

Трети източник на нарастване на M2 беше внезапното усвояване на 800 млрд. долара кредитни линии от щатски компании от февруари до април 2020 г. Тези средства веднага бяха кредитирани по депозитните сметки на фирмите. Но корпоративното банково кредитиране намаля, така че нетното изменение по сметките беше плюс 300 милиарда долара.

Увеличението на M2 с 4 трилиона долара отразява количественото облекчаване на Фед в размер на 3 трилиона долара плюс 1 трилион долара банкови покупки на ценни книжа и нетните 300 милиарда долара корпоративни заеми.

Причината за несъответствието от 300 милиарда долара е, че Фед купува част от своите ценни книжа от банки - трансакции, които не създават нови депозити. Когато Фед купува ценни книжа от банка, се кредитира резервната сметка на банката във Фед. Балансът на Фед се разширява, но за банката трансакцията е просто размяна на активи. Вложенията й в ценни книжа намаляват, а резервите й при Фед нарастват, но няма добавка към депозитите на клиенти, така че M2 остава непроменен.

Монетарната експанзия в САЩ не е приключила. Банковите резерви, които в момента са 3,2 трилиона долара, ще се увеличат с около 1,4 трилиона долара тази година само от покупките на Фед на държавни и ипотечни ценни книжа с обещаното темпо от 120 милиарда долара на месец.

В допълнение, финансовото министерство даде сигнал, че ще свие сметката си във Фед с около 820 млрд. долара тази година. Тези пари ще бъдат изразходвани чрез федерални фискални програми. Тези разходи ще увеличат допълнително депозитите, които влизат в М2.

Така вече знаем, че паричната маса вероятно ще се увеличи с поне още 2,3 трилиона долара през текущата година. С други думи, дори без да се отпускат нови заеми или да има допълнителни покупки на ценни книжа от банките, паричният агрегат М2 ще нарасне с близо 12% тази година. Това е два пъти по-бързо от средния темп в периода 2000-19 г. Това е ръст, който вещае инфлационни проблеми.