Страховете за инфлацията в САЩ са преувеличени

Време е да се спрем с глупостите за инфлацията. Прогнозите за умерено повишаване на цените трябва да бъдат приветствани, тъй като сме много далеч от лошата ситуация през 70-те години, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.

Въпреки че измерителите за инфлацията в САЩ са покачиха в края на миналата година, те са доста под нивата, желани от Федералния резерв. В Китай потребителските цени неочаквано се понижиха с 0,3% през януари спрямо година по-рано. Японските власти понякога звучат така, сякаш са се отказали от целта си за инфлация от 2% годишно. Дори в Югоизточна Азия, където исторически растежът е по-бърз от развития свят, движението на цените е анемично. Южна Корея флиртува с дефлацията, а Малайзия и Тайланд вече я изпитват.

Пазарните показатели показват, че инфлацията се завръща: доходността по 30-годишните щатски ДЦК наскоро достигна 2% за първи път от година; британските държавни облигации поевтиняха, а петролът се повиши. Идеята е, че икономическото възстановяване, подпомогнато от масивен фискален и паричен стимул, ще вдигне потребителските цени. За съжаление, това често се описва с помощта на стряскащи думи като „скок“, „избухване“, „предупреждение“ и дори „краят на щедростта“. Това навява за миналите уроци от десетилетието, предшестващо пандемията Covid-19. Далеч от това да е гибелен предвестник, скокът на цените ще се счита за триумф на политиката.

От години чуваме, че растежът е твърде бавен, инфлацията твърде ниска и че централните банкери са се провалили. Спомняте ли си нервността преди няколко години, когато пазарните лихвени проценти слязоха под нулата? Има ли сега критика, че регулаторите са си свършили работата твърде добре? Само когато инфлацията се установи стабилно около 2%, институциите трябва да помислят за оттегляне на стимулите.

В този смисъл сме далеч от края на монетарната подкрепа. Да се ​​направи противното заключение означава да се игнорира това, което всъщност казват регулаторите. Председателят на Фед Джером Пауъл иска и очаква по-бързо повишаване на цените. „Полезно е да се обърнем назад към динамиката на инфлацията в Съединените щати през последните десетилетия и да отчетем, че имаше значителен дезинфлационен натиск. Инфлацията бе средно под 2% за четвърт век“, каза Пауъл на пресконференция на 27 януари. „Динамиката се развива постоянно с течение на времето, но не се променя бързо. Така че, смятаме, че е много малко вероятно нещо, което виждаме сега, да доведе до обезпокоителна инфлация."

Пол Волкър, който почина през декември 2019 г. в навечерието на пандемията, би се засмял на днешното безпокойството. Когато той става председател на Фед през 1979 г., потребителските цени се увеличават с около 15% годишно. Той вдига лихвите до 20%, за да се пребори с инфлационния звяр. След това инфлацията вече не е същата и избледнява като заплаха. Наследниците на Волкър продължават да се оглеждат за повторение на тази динамика, но винаги са разочаровани. Очакваше се количественото облекчаване и големите дефицити след глобалната финансова криза от 2007-2009 г. да коригират тази тенденция. Това обаче не се случи и Фед се поучи от този опит.

Но сега се твърди, че парите в монетарната система по време на пандемията са още по-големи, така че възстановяването на цените ще бъде по-силно и опасенията за инфлацията са по-оправдани. Не съм убеден. САЩ претърпяха значителна фискална експанзия през 2017 г., когато Конгресът прие данъчните съкращения на Доналд Тръмп, точно когато икономиката набираше скорост. Тогава се смяташе за изключително необичайно, че такава голяма промяна може да се случи извън рецесия, както писах. Растежът се засили още повече и в крайна сметка равнището на безработица спадна до 3,5%, най-ниското от половин век. Инфлацията беше спокойна.

Нещата се променят и, както написа моят колега от Bloomberg Opinion Фердинандо Джулиано, тези притеснения не може да се отхвърлят лековато. Точно както инфлацията беше упорито ниска през 2010-те, кой може да каже, че няма да ни изненада с движение нагоре? Когато дойде моментът за оттегляне, инвеститорите са прави да очакват болка, независимо колко внимателно тя е управлявана. Бившият шеф на Фед Бен Бернанке научи този урок по трудния начин: Само намекването за намаляване на монетарната подкрепа през 2013 г. предизвика паника на пазарите.

Добрата новина за много централни банкери е, че ако повишаването на цените наистина се превърне в проблем - за разлика от здравословното такова - техните наследници ще бъдат тези, които ще се борят с него. Междувременно, нека си спестим част от мрачния поглед. Има много време да изтече преди наистина да имаме лоша инфлация. Дотогава ще се радвам на добрата такава.