Икономическата опасност за Европа може да настъпи с възстановяването

Ако потърсите, можете да намерите причини за оптимизъм в икономическите прогнози на Европейската комисия, публикувани наскоро. Макар Европа отново да е в рецесия поради подновените затваряния, миналата година се оказа по-добра от очакваното. С подобрените перспективи за растеж от края на тази година ЕС ще възстанови загубения заради пандемията БВП в средата на 2022 г. - по-рано, отколкото се смяташе преди, пише Мартин Сандбю за Financial Times.

Но търсенето на оптимизъм би било пропускане на най-важната констатация в прогнозата, която е, че БВП ще остане значително под предпандемичния си тренд. Някои икономики - Испания и Италия - все още няма да са възстановили своя БВП от края на 2019 г. до края на следващата година.

С други думи, в момента Брюксел очаква ЕС да страда икономически от пандемията дълго след като самата здравна заплаха (надяваме се) бъде отблъсната и блокадите са вдигнати. Политическите лидери не трябва да позволяват това да се случи. Вместо това те трябва да се стремят да надминат прогнозите с по-агресивни политически действия от предвижданите в момента.

Това означава преди всичко да се даде на възстановяването възможно най-голямата фискална подкрепа. Досега правителствата като цяло свършиха похвална работа в подкрепа на икономиките си. Опасността ще дойде, когато растежът нарасне сериозно след средата на годината, тъй като програмите за ваксинация ще бъдат достатъчно мащабни, за да бъдат премахнати повечето ограничения върху икономическата дейност.

В този момент правителствата правилно ще преустановят пакетите за подпомагане на доходите, които поддържаха бизнеса и домакинствата на повърхността. Рискът е това да лиши икономиката от твърде много търсене и да застраши възстановяването. Според прогнозите на МВФ много икономики, включително Германия, Испания и Холандия, са напът към масирано структурно фискално затягане през тази година.

Това може и да не обрича възстановяването: натрупаното желание за потребление и оптимизмът след пандемията могат да увеличат частното търсене повече от достатъчно, за да компенсира ограничаването на публичния сектор. Но тази надежда е нестабилна основа за политики. Рисковете, които заплашват да задържат частното търсене, са твърде големи и многобройни.

Един от тях е големият брой проблемни компании, чиято съдба бе отложенa с евтини заеми и спряни процедури за несъстоятелност. Достатъчно скоро прекомерният корпоративен дълг и потенциалната вълна от бизнес фалити ще ограничи способността на частния сектор да отскочи.

Друг риск е оптимизмът и увереността да не се материализират. Извънредните промени, които преобърнаха живота и поминъка ни, биха могли да накарат хората да спестяват от предпазливост по-голяма част от доходите си, отколкото преди.

Има го и следния ефект: тенденцията постоянният капацитет на икономиката да се свива, ако не се използва напълно дълго време. Това са различни проблеми, които изискват различни решения. Но всички те ще бъдат смекчени чрез силен фискален стимул. Ето защо точно когато постепенно се оттегля подкрепата за доходите, на нейно място трябва да дойдат по-конвенционални фискални стимули.

Европа трябва да се поучи от Джо Байдън, който реши, че рискът да се направи твърде малко е по-голям от този да се направи твърде много. Парадоксално, фискалният пакет на американския президент бе подложен на приятелски огън от светила като Лорънс Самърс и Оливие Бланшар, които се притесняват, че той може да прегрее икономиката.

В действителност прегряването, освен че е малко вероятно, би било и "бял кахър". „Прекомерният“ растеж автоматично ще намали предложената фискална реакция - част от която е под формата на допълнителни обезщетения за безработица. Последните няколко предпандемични години доказаха, че устойчивият натиск от страна на търсенето не само че не причинява инфлация, но и може да преобърне продължителния спад в икономическата активност на работната сила в САЩ.

Би било трагично, ако скептицизмът в САЩ засили съмненията относно мащабен фискален стимул в Европа, която се нуждае от такъв поне колкото и Америка. Този скептицизъм няма да дойде от фонда за възстановяване на ЕС, който е много по-малък от националните бюджети. Брюксел очаква парите за „възстановяване и устойчивост“ да ускорят БВП на европейските икономики средно с до 2 процентни пункта и с още повече в по-бедните региони. Но необходимият допълнителен тласък трябва да дойде от правителствата, които да активират цялата си възможна фискална огнева мощ.

Премахването на националните забрани срещу по-големи дефицитни разходи може да бъде икономически най-важният принос на парите на ЕС. Съюзът също така трябва незабавно да удължи временната отмяна на фискалните правила, която иначе изтича в края на тази година.

Американците имат късмета да бъдат управлявани от президент, който е научил урока от предишната криза. Време е да се покаже на европейците, че и те могат да имат този късмет.