Получаваме представа от прегледа на историята на хиперинфлацията в Германия на Адам Фъргюсън от 1975 г., озаглавена „Когато парите умират“. Повишаването на потребителските цени е само част от начина, по който монетарните ексцесии в началото на 20-те години разрушават германското общество. Имало е много други злини.
Инвеститорите от средната класа установиха, че стойността и доходите от капитала им са разрушени от инфлацията. Финансовият хаос предизвика нарастващо безпокойство, граничещо с паника от страна на буржоазията, която разчиташе на капиталовите си инвестиции, за да подхранва германския икономически растеж и също така да финансира потреблението си.
Последица от хаотичните финансови пазари беше нов бум на спекулациите. Икономическата нищета на епохата не беше равномерно разпределена, а разминаването между новите класи на имащите и на нямащите породиха политическо и лично недоволство заедно с неистовата корупция. Това звучи ли ви познато?
И по други начини започва да звучи слабото, но зловещо ехо от Ваймарската ера. Любопитно явление от онова време е появата на Notgeld, или спешни пари, отпечатани от местни власти или по-големи корпорации, за да улеснят търговията на фона на срива на националната валута. Биткойнът ли е Notgeld на нашето време? Илон Мъск може би мисли така, като се има предвид неотдавнашния залог на Tesla от 1,5 милиарда долара върху алтернативната валута и неговия туит, че: „Биткойнът е почти толкова сигурен, колкото и декретните пари“.
От по-широка гледна точка, от поне 15 години икономическите условия в западните демокрации не са благоприятни въпреки всички данни, които професионалните икономисти цитират в подкрепа на обратното. Свидетели сме на порочна политическа поляризация, бързо влошаващо се социално доверие, срив в икономическите отношения между поколенията, и дори бунтове на масите – от Brexit до GameStop.
Връщайки се назад поне до 14-ти век, подобни събития най-често са се случвали в среда, в която дисфункционални ценови сигнали (разбирай инфлация) правят невъзможно обществото да разпределя ресурсите си с някаква рационалност или справедливост.
Ето защо ограничаването на дебатите за инфлацията до тази на потребителските цени, колкото и да е лошо измерена, е измъкване. Повечето социални фактори, за които икономистите наистина държат сметка, когато обсъждат инфлацията, широко тълкувани, мигат в червено. Какъвто и друг ефект да имат фискалните стимули за 1,9 трилиона долара и свързаните с тях дългове и монетарни изригвания, той едва ли ще помогне.
преди 3 години След като републиканците изгубиха властта ще виждаме все повече такива статии с подобни страховии прогнози и предупреждения.Те следват "дядо коледа теорията" на поляка в редиците си тогава от преди 40 години, а именно да се харчи здраво и да се свалят данъци и да се заробва бюджета на сащ докато са на власт и като изгубят властта да се крещи: "яко сме задлъжняли и данъците са високи"Факт:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години *** = лaпa отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Инфлационният дебат в САЩ пропуска инфлацията=лицемерие и топане на топката,до ка някой си *** лапката.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар