Байдън е човекът с широките пръсти, който Америка търси

Състоянието на американската политика е ужасяващо.

Продължителната дезинформационна кампания сред десните медии - поддържана от половината от републиканските сенатори - убеди почти две трети от републиканците, че президентските избори по някакъв начин са „откраднати“. Тези лъжи поставят началото на атаката на Капитолия на 6 януари; но по-голямата част от републиканските сенатори изглежда оправдават Доналд Тръмп за безспорната му роля в популяризирането на тази атака, пише в коментар за New York Times Пол Круман.

И все пак плановете на президента Байдън за спасяване на икономиката, която е в състояние на командно дишане, се нуждаят от огромна, двупартийна подкрепа.

Според Круман забележителният мащабен обществен консенсус в полза на „Байдъномиката“ до голяма степен хвърля сянка върху един друг проблем. Защото донякъде изненадващото единство сред избирателите (но не и политиците) по отношение на икономическата политика на новия президент не може да скрие ужасяващия факт, че една от двете големи американски партии вече не приема легитимността на изборите, които изгуби.

Скорошно проучване на CBS News установява, че 79 процента от анкетираните или вярват, че пакетът от нови стимули в размер на 1,9 трлн. долара е с правилния размер, или смятат, че е твърде малък. Дори сред републиканците 61 процента подкрепят пакета, който е толкова голям или дори по-голям от този, действащ в момента.

Тази широка обществена подкрепа за инициираната от Байдън икономическа политика е зашеметяваща предвид дълбочината на американските политически разделения. Също така тя ярко контрастира с това, което видяхме в първите месеци на администрацията на Барак Обама, по време на Голямата рецесия.

Байдън няма това обществено одобрение, на което се радваше Барак Обама в този момент от мандата си. Но личната популярност на Обама не се превърна в подкрепа за плана му за стимулиране. Защо този път нещата са различни? Круман предлага три причини.

Първо, планът на Обама беше представен като стимул: дефицитни разходи за стимулиране на общото търсене. Това беше правилното нещо, но кейнсианската икономическа теория, която подкрепя дефицитните разходи по време на рецесии, винаги е била трудна за възприемане от масите. Когато Джон Бонер, тогавашен лидер на малцинството в  Камарата на представителите, се оплака, че „американските семейства затягат коланите, но не виждат правителството да затяга своя“, думите му резонираха сред много избиратели. 

Планът на Байдън, за разлика от този на Обама, не е стимул - въпреки че много медии продължават да го наричат така. Това е облекчение при бедствие. И в някакъв момент избирателите разбират това и подкрепят пакета, насочен към пострадалите от пандемията.

Второ, стимулът на Обама беше свързан в съзнанието на много хора с други политики, като спасителните програми за Уолстрийт, които бяха и останаха дълбоко непопулярни.

Този път няма нищо такова. Повечето американци изглежда осъзнават, че хората, загубили работата си заради Covid-19, не страдат заради собствената си безразсъдност.

И накрая, републиканските политици загубиха всякакво доверие по отношение на фискалните въпроси. През 2009 г. много хора им повярваха, когато републиканците се преструваха, че се грижат за бюджетния дефицит. Но това остана в миналото.

Всъщност единствените възражения срещу плана на Байдън изглежда идват от някои лявоцентристки кръгове и икономисти, които се притесняват, че той ще доведе до прегряване на икономиката. Но голяма част от икономистите, включително и Круман, не са съгласни с тази идея. Поразително е, че представителите на Републиканската партия почти не правят опити да оспорят плановете на демократите.

Този интелектуален вакуум няма да попречи на републиканците в Конгреса да гласуват срещу плана на Байдън, вероятно единодушно. Но по този начин те ще бъдат в противоречие не само с широката общественост, но и с много от собствените си избиратели. И това може да има значение.

В един по-добър свят продължаващата подкрепа на Републиканската партия към един бивш президент, който се опита да помрачи изборите с лъжи и насилие, би довела до съответната мащабна реакция на избирателите, но не и в Америка от сегашната реалност.