Ако потоците към пасивните инвеститори секнат, ще стане страшно

Пасивните фондове имат много по-голямо въздействие върху цените, защото активните инвеститори могат да бъдат търпеливи при насочването на своя капитал и са чувствителни към цените, които плащат. Пасивните фондове имат малък контрол върху това дали и на каква цена да купят - те трябва да купуват, ако получат приток на средства. Порочно, но търсенето от пасивните фондове на дадена акция обикновено нараства с увеличаване на цената ú, тъй като теглото на ценната книга в индексите, които те репликират, се повишава. Докато тези фондове имат притоци, те не продават.

Ливъриджът, свързан с ниските лихвени проценти, засилва неимоверно тази нездравословна динамика. Балансираните фондове са принудени да купуват акции, тъй като облигациите им са поскъпнали. Пенсионните фондове и фондациите са тласкани към акциите, за да компенсират загубената доходност. Повишените стойности на макциите се използват за обезпечение на заеми за закупуване на повече такива книжа. Евтините пари, водещи до прекомерни спекулации, допринесоха за дотком балона от 90-те години, жилищния от 2000-те и сега за балона при макциите.

Не бива да пренебрегваме социалното въздействие на балоните. Техният най-опасен резултат е прехвърлянето на богатство от мнозинството към малцинството. Обществата са изправени пред мрачни години, докато се опитват да се преодолеят обезправяването, предизвикано от неравенството.

Начинът да се коригира приносът на пазарите за нестабилността е да се преодолеят изкривяванията, произтичащи от възхода на пасивното инвестиране, включително разглеждането на фондовете през призмата на антитръстовото законодателство като системно важни финансови институции.

Трябва да намерим начин да намалим ливъриджа в икономиките и пазарите. Живеем във време, в което на правителствата изглежда липсва волята и компетентността да действат твърдо; но забавянето обикновено е неприятно. Нека избираме разумно.