Какви са регулаторните финансови уроци за САЩ от Covid-19

Кризата с коронавируса нанесе тежък удар върху финансовата система на САЩ. Как стана това? Не успяха ли реформите, приети след финансовата криза през 2008 г., да осигурят стабилност? Отговорът е смесен, което означава, че има още работа за вършене, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

Основата на американската банкова система е в добра форма след пандемията. Благодарение на регулаторните промени банките разполагаха с повече пари в брой, за да отговорят на нарастващото търсене на кредит, и с повече висококачествен капитал, за да покрият загубите. Това помогна да се запази увереността, че те ще могат да продължат да изпълняват основни функции като предоставяне на кредит и извършване на плащания. Но дори и тук има уговорка: банките се възползваха много от усилията на правителството да подкрепи пазарите и икономиката в размер на трилиони долари, така че никой не трябва да заключава, че те са недосегаеми.

Останалата част от финансовата система - по-конкретно небанковият сектор, който в САЩ е много по-голям от банковия - се оказа много по-уязвима. Внезапната нужда от кеш предизвика бягство от някои взаимни фондове на паричния пазар, парализира ипотечни инвестиционни тръстове и замрази пазарите за общински и корпоративни облигации. Дори най-висококачествените активи не бяха пощадени: през март доходността на щатските ДЦК скочи, след като хедж фондовете и други институционални инвеститори продаваха, за да наберат пари. Всичко това наложи извънредни намеси от страна на Федералния резерв, за да се предотврати по-широк срив на пазара.

Ясно е, че небанковите финансови институции трябва да бъдат по-силни и устойчиви. Виждам четири области за подобрение.

Първо, установяване на надежден механизъм за посрещане на паричните нужди, когато настъпи криза. Само Фед има еластичен баланс, необходим за постигането на това. Специалните интервенции не са достатъчно добри: те обикновено идват твърде късно и създават морален риск. Едно от решенията би било създаването на постоянен репо инструмент, чрез който да се отпускат парични средства срещу ДЦК и други гарантирани от правителството ценни книжа. Ликвидността трябва да бъде достатъчно скъпа, за да се използва само по време на стрес, а изискванията за обезпечение трябва да бъдат достатъчно големи, за да предпазят Фед от загуби при волатилни пазари. Ако бъде широко достъпна, наличната ликвидност чрез такъв механизъм ще се превърне в атрибут на ценните книжа, които Фед ще приема, като това ще намали разходите на държавата по заеми. Освен това самото съществуване на механизма би намалило стимулите да се набавя кеш в моменти на стрес.

Второ, трябва да се справим с уязвимостта на взаимните фондове към масови тегления от тях. По-специално, Комисията за ценни книжа и борси (SEC) трябва да обвърже стандартите за обратно изкупуване на взаимните фондове с ликвидността на техните базови активи: Ако, да речем, ще отнеме няколко седмици, за да се продадат активите нехаотично, инвеститорите би трябвало да чакат толкова, за да могат да изтеглят средствата си. Това би помогнало за предотвратяване на тегления, които възникват, когато всички се опитват да излязат преди да се изчерпат ликвидните буфери на взаимните фондове. Това също ще помогне на взаимния фонд да избегне пожарната продажба на активи. Не мисля, че това би било твърде обременително. Високодоходният облигационен фонд не трябва да бъде нечий първи източник на ликвидност. И такъв мандат на SEC всъщност би помогнал на фонд мениджъри, които не са склонни да си налагат такива стандарти от страх да не загубят бизнеса си от конкуренцията.

Трето, трябва да се поправи или замени Надзорният съвет за финансова стабилност (FSOC). Той трябваше да идентифицира и да се справи с рисковете за стабилността, възникващи в небанковата част на финансовата система, но не успя да го направи. Преди кризата с коронавируса, например, той не определи нито една фирма или дейност като системно важни. Ако това беше вярно, защо тогава бяха необходими извънредните интервенции? Администрацията на Байдън и конгресът трябва да осигурят на FSOC подкрепата, структурата и правомощията, които са му необходими, за да си свърши работата. Въпреки това, той може би никога няма да бъде много ефективен. Като част от изпълнителната власт съветът по същество е обект на промени в президентските администрации и следователно не може да следва последователен набор от политики във времето. Също така членовете на FSOC - включително SEC, Фед и Комисията за търговия със стокови фючърси - имат интерес съветът да е слаб, за да не може да навлиза в тяхната територия и да се намесва в техните прерогативи. Ако тези недостатъци не могат да бъдат преодолени, ще е необходим различен модел за ограничаване на рисковете за финансовата стабилност в небанковия финансов сектор.

Четвърто, да се отстранят недостатъците в банковата регулация. Изискванията за капитал и ликвидност са от решаващо значение, но те могат да имат и непредвидени последици при кризи. Банките отказват да отпускат заеми на небанкови финансови институции, дори срещу обезпечение под формата на държавни ценни книжа, тъй като не искат да изчерпват своите парични буфери. Усилията на Федералния резерв за облекчаване на кешови кризи чрез закупуване на ДЦК и ипотечни ценни книжа увеличават банковите резерви, което носи проблеми на банките с регулаторните изисквания за ливъридж. Изискванията за капиталова адекватност стават по-строги, когато пазарите са по-нестабилни. За да смекчи тези проблеми, Фед трябва да улесни банките да използват своите ликвидни буфери, да направи капиталовите изисквания по-неутрални спрямо бизнес цикъла и да изключи банковите резерви (които са безрискови и се определят от политиката на Фед) от изчислението на ливъриджа. Това трябва да се направи в координация с Базелския комитет за банков надзор, който отговаря за гарантирането, че стандартите в световен мащаб са съгласувани.

Това не е всичко, което трябва да бъде свършено, но би било едно отлично начало.