Матео Ренци получи каквото искаше, но вероятно ще си плати скъпо

„Харесвам Ренци“, казва Ана, тосканска студентка, която учи във Венеция, пред EUobserver. „Хубав е, знае как да говори, много е динамичен", допълва тя. Не всички в Тоскана обаче се чувстват по същия начин. „Аз гледам много негативно на политиката на Ренци“, казва 46-годишният Паоло, който притежава собствен бизнес във Флоренция. „Като кмет на Флоренция той направи много хубави неща, но като цяло не харесвам стила му“, допълва той.

Според много хора Матео Ренци е демонстрирал, че се интересува само от кариерата си и е малко арогантен.

Ренци произхожда от католическо семейство и в младостта си е бил член на католическите скаути. Той се е оженил много млад по италианските стандарти, на 24 г., за учителката Аниезе, с която имат три деца.

Като кмет на Флоренция, със своя неформален и младежки стил (почти никога не носи вратовръзка, носи бели ризи със запретнати ръкави) той спечели симпатиите на милиони италианци. Благодарение на гласовете на младите специалисти и предприемачи той успя да спечели първичните избори през 2013 г. Апогеят на политическия му успех е през 2014 г., когато триумфира на европейските избори. Водената от него Демократическа партия спечели повече от 40 процента от гласовете.

Изглеждаше сякаш Ренци е човекът, който да върне на сцената италианските лявоцентристки сили след десетилетната маригнализация и нестабилни правителства. Дебатът за конституционния референдум през 2016 г. обаче обърна нещата. Според много наблюдатели Ренци е загубил, защото е трансформирал референдума, който трябваше да модернизира конституционната структура на страната, в гласуване за или против него лично. Както е добре известно обаче, италианците са народ на щастливите неверници.

„Слабостта на Ренци е, че е прекалено егоцентричен. Това не е характерно само за него, но и за съвременната италианска политика като цяло, в която преобладават харизматични лидери, а не силни политически партии“, посочва Лупи.

След поражението на референдума Ренци подаде оставка като министър-председател. През 2018 г. той изгуби общите избори, на които триумфираха популисткото Движение „Пет звезди“ и Лигата. Тогава той подаде оставка и като партиен лидер. Година по-късно той напусна Демократическата партия с няколко сенатори и депутати, за да създаде Italia Viva, неолиберална центристка партия. Тя беше критикувана и дори подигравана - от редица политически наблюдатели, но в един момент значението ѝ като крепител на правителството на Конте нарасна неимоверно.

Сега, малко повече от година след основаването на на Italia Viva, Ренци отново се бори за по-голямо влияние. Той не може да се стреми да стане министър-председател, но може да се надява да стане външен министър в правителството на Драги. Или може би да стане генерален секретар на НАТО, поемайки поста от Столтенберг, според спекулациите в италианските политически кръгове.

Саудитският гаф

Именно външната политика обаче докара на Ренци доста главоболия в последно време. В Италия се вдигна шум след разговор между него и саудитския принц Мохамед бин Салман, в който бившият министър-председател на Италия е коментирал, че Саудитска Арабия - сред най-малко благоприятните по отношение на човешките права страни в света, може да се превърне в място за нов Ренесанс.

„Смятам, че посещението в Саудитска Арабия беше неподходящо. Мохамед бин Салман все още е в центъра на вниманието по случая Хашоги. Това трябваше да направи Ренци по-предпазлив, като се има предвид, че той е активен политик", казва Бенедето Дела Ведова, секретар на либералната партия +Европа и бивш заместник-министър на външните работи по времето на правителството на Ренци.

В медийната буря покрай мандата на Драги да сформира правителство обаче дори саудитският гаф на Матео Ренци потъна в забвение. Той междувременно даде пълната си подкрепа за Драги и сега чака за нов пост.