Второ, китайската икономика е силно интегрирана в международен план. Въпреки че това е източник на уязвимост за Китай, то е и източник на влияние. Китайският пазар е гравитационен център за редица страни по света. Както подчертава сингапурският учен Кишоре Махбубани, повечето страни искат добри отношения както със САЩ, така и с Китай. Те не биха избрали САЩ за сметка на Китай.
И накрая, през последните две десетилетия, и особено през последните четири години, САЩ разрушиха репутацията си на здравомислещи, благоприлични, надеждни и дори спазващи основните демократични норми. Това има значение, тъй като техните съюзници ще бъдат от решаващо значение в очертаващата се надпревара.
Както Джонатан Киршнер заявява във Foreign Affairs, „светът не може да си затвори очите за президентството на Тръмп“, особено за позорния му край. Още по-лошо е, че това лице на САЩ очевидно е все още живо. САЩ говориха за необходимостта Китай да бъде „отговорен участник“. Но след високомерието на „еднополюсния модел“, втората война в Ирак, финансовата криза и президентството на Доналд Тръмп, дали самите САЩ са отговорен участник?
Това не трябва да предизвиква отчаяние, а да очертае реалността. И така, какво може да се направи?
Първо, САЩ и техните съюзници трябва да съживят своите демокрации и икономики. Относно второто, те наистина трябва да защитят своята технологична автономия. Но най-важният начин да се направи това е чрез обновяване на тяхната научна и технологична инфраструктура, включително чрез реформа в образованието и насърчаване имиграцията на талантливи хора.
Второ, те трябва да защитават основните ценности на придържане към истината и свободата на словото срещу всички врагове, вътрешни и чужди (включително Китай). Нещо повече, те трябва да се обединят в това. На Китай не бива да се позволява да тормози и изнудва по-малките държави, една по една.
Трето, те трябва да излъскат институциите на световната икономика, които създадоха, и да предложат нови международни правила, които обвързват поведението на Китай и с които те също ще бъдат обвързани.
Четвърто, САЩ и техните съюзници трябва да изяснят кои основни интереси ще защитават, ако е необходимо и със сила.
Последно и най-важно, те трябва да съсредоточат вниманието си, както вече направи Байдън, върху споделения проект за защита на общото благо за всички нас.
Отношенията на САЩ с Китай не са като тези със Съветския съюз. Да, ще има голяма конкуренция, но трябва да има и сериозно сътрудничество. Доколкото има война на идеологиите, свободата и демокрацията на Запада остават по-привлекателни. Истинското предизвикателство, пред което той е изправен, не е Китай, а възстановяването на тези ценности у дома.
преди 3 години Не съм бил в континентален Китай. Бил съм в Хонг Конг и Макао и ми харесаха.Но е много скъпо за мен, а и за многото желаещи да си купят жилище там.Мисля, че там бяха най-високите цени.Но манталитетът на жителя на Хонг Конг и континентален Китай е различен. Поне познавам и от двата свята. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години много късно се сетиха, са вече света има алтернатива и тва е Китай без долари .... сори Запада мое си потъва спокойно .... :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Желанието на САЩ за възпиране на Китай започна много преди Тръмп още по времето на Обама. Още тогава ЕС отказа да се занимава, даже напротив включи се доста активно в различни китайски проекти. Днес нищо не се е променило, освен че англичаните решиха да се присъединят към САЩ в тази акция загрижени най вече за своя ХонКонг. ЕС няма сериозни проблеми с Китай. Не знам автора за кой Запад говори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Що у Булгapистан всички искат. И то в парцели, близко до ул. Козяк.Или поне до Халите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Има нещо общо между Китай и Рашастан - никой всъщност не иска да живее в тях :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години А може ли най-големият ти клиент да ти бъде враг? Останали сте в 20-ти век. отговор Сигнализирай за неуместен коментар