Русия и Китай влизат в битка за ваксинално влияние в задния двор на ЕС

В Украйна и Беларус ваксинацията срещу коронавируса е нещо повече от здравословен проблем. Двете страни се превръщат в бойно поле с геополитически залог, тъй като Русия и Китай популяризират ваксините си в две държави, които не могат да си позволят по-скъпите западни възможности, пише онлайн изданието Politico.

Украйна, която категорично отказва да закупи руската ваксина, за да откаже на Москва потенциален лост за влияние, разглежда Китай като доставчик. За разлика от това, съседен Беларус разчита изцяло на руската подкрепа.

В световен мащаб разпространението на руската и на китайската ваксина предизвиква спорове и нито една от тях още не е одобрена от регулаторите на САЩ или ЕС. Това не пречи обаче тези ваксини да се разпространяват навсякъде другаде.

Заедно с Беларус, Унгария и Сърбия са две други европейски държави, които подписаха сделки с Русия за доставка на ваксината Спутник V. Южна Америка е друг целеви пазар за препарата. Аржентина договори доставка на няколко милиона дози, а Бразилия наблюдава производството и планира да започне преговори. В Близкия изток Обединените арабски емирства (ОАЕ) наскоро разрешиха употребата на руската ваксина.

CoronaVac, водещата ваксина в Китай, е разработена от SinoVac, компания, тясно свързана с правителството. Освен с Украйна, тя сключи сделки с Филипините и Малайзия. Друга китайска ваксина, разработена от държавната компания Sinopharm, ще се разпространява в Египет и Мароко.

Играта на Минск

Ако Русия може да продаде Спутник V някъде, то това е в съседен Беларус. След жестоките репресии срещу опозицията и отказ от западните държави да признаят преизбирането на авторитарния лидер Александър Лукашенко за шести пореден президентски мандат, Кремъл остава единственият му съюзник в региона.

Миналата седмица Беларус даде старт на ваксинацията в страната, като постави 20 хил. дози от руската ваксина. Тази партида е част от сделка за над 170 хил. дози - малка част от необходимото за държава с население 9,4 млн. души. Договорката между Минск и Москва за ваксините е от миналата година.

Минск също планира да започне производство на руската ваксина до края на март т.г. Кирил Дмитриев, ръководител на руския държавен фонд RDIF и водещият чиновник, ръководещ дистрибуцията на Спутник V в световен мащаб, обеща публично, че централата "значително ще опрости логистиката и ще ускори темповете на ваксинация".

Не всички в Беларус обаче са убедени. Въпреки че беларуските власти планират да ваксинират до 1,2 млн. души до края на март и се стремят към 60% обхват на населението с ваксината, те правят рисков залог, казват критиците.

Андрей Витушка, известен беларуски специалист по интензивно лечение, критикува „политическите причини“ зад ангажимента на Минск. „Лошото в ситуацията не е, че има нещо нередно с ваксината. Да разчитаме на само един доставчик отлага масовата ваксинация в Беларус“, посочва той.

В страната освен това няма подходящи заводи за производство на Спутник V, допълва той.

Руският фонд RDIF, както и беларуското правителство и министерство на здравеопазването, отказват да коментират въпроса с производството.

Това, че Русия е единствен доставчик на ваксини за коронавирус в Русия може да подкопае вътрешнополитическото положение на Лукашенко. Безпрецедентните протести след изборите показват, че много беларуси искат той да подаде оставка, както и че прозападните настроения нарастват.

Авторитарният лидер обеща през декември да договори възможни покупки от до пет или шест други производители - евентуално признавайки необходимостта на страната от ваксини - в зависимост от "условията, за които можем да се договорим".

Междувременно коронавирусът взема сериозни жертви. Официалните данни отчитат повече от 240 хил. случая от началото на пандемията с 1 700 смъртни случаи. Местните медицински специалисти и международните организации на място обаче предполагат, че данните всъщност са далеч по-лоши.

Миналата година, например, когато статистическа служба на Обединените нации оцени броя на починалите в страната за периода април-юни, обществеността беше шокирана от доклада, в който се посочваше за скок на смъртните случаи, които са можели да бъдат предотвратени, с 5 605 в сравнение със същия период на 2019 г.

ООН засега няма нови актуални данни. Междувременно правителствената агенция за статистика Белстат спря публикуването на всякакви статистически данни за смъртните случаи от миналата пролет.