За Андреа Орсел новата длъжност в Милано трябва да e като завръщане към корените: изминаха повече от 20 години, откакто италианецът помогна за издигането на Unicredit Group. Като инвестиционен банкер 57-годишният мъж участва в сливането на UniCredito и Credito Italiano, а също така беше един от консултантите по поглъщането на базираното в Мюнхен дъщерно дружество на Hypovereinsbank (HVB). Орсел ще бъде новият главен изпълнителен директор на Unicredit, втората по големина банка в Италия.
С това назначение, за което се спекулираше в продължение на дни и което Unicredit потвърди в сряда вечерта, се слага край на едномесечният вакуум на върха на кредитора. През ноември все още шефът Жан-Пиер Мустие обяви, че ще се оттегли на общото събрание в средата на април.
Твърди се, че 60-годишният французин от години се противопоставя на сливанията и придобиванията. В крайна сметка той вероятно е срещнал съпротива у Борда на директорите заради дългосрочната си стратегия.
Твърди се, че много спорната реприватизация на изпадналата вкриза банка Monte dei Paschi di Siena (MPS) е изиграла роля за решението на Мустие. Италианското министерство на финансите трябва да се отърве от национализираната банка тази година - и спешно търси купувач. Unicredit отдавна е любимецът на Рим. Също така се твърди, че Мустие категорично е отхвърлил сделка за MPS и дори наскоро големите инвеститори се разбунтуваха срещу такава възможност.
Минаха месеци, през които агенцията Spencer Stuart старателно търсеше наследник на Мустие. Изскочиха десетки имена от европейската банкова сцена, но в крайна сметка изкристализира дуел между Орсел и неговия сънародник Фабио Галия, генерален директор на северноиталианската корабостроителна компания Fincantieri. Инвестиционният банкер Орсел спечели този дуел; той ще се кандидатира за избора на годишното общо събрание в средата на април, пише Handelsblatt.
Преди 20 години, когато той помогна за сключването на сделката с Unicredit, роденият в Рим финансист беше смятан за един от най-видните банкери в областта на сливанията. Такива специалисти се наричат дъждотворци на специализирания жаргон, тъй като са толкова добре свързани във финансовия свят, че сключват една голяма сделка след друга - и гарантират, че върху работодателите им ще падне топъл дъжд от хонорари.
Орсел, който се радва на ласкателни сравнения с актьора Джордж Клуни заради красивия си външен вид, дърпа конците на много от най-зрелищните сделки в европейската финансова индустрия.
Той беше отговорен и за един от най-големите провали: Орсел беше един от играчите в тогавашното най-скъпо банково поглъщане за всички времена. Италианецът беше една от ключовите фигури, които помогнаха на Фред Гудуин, тогава шеф на Royal Bank of Scotland (RBS), да създаде консорциум, който да поеме и разбие холандския конкурент ABN Amro.
След грандиозна надпревара RBS всъщност спечели битката и получи договор за ABN през октомври 2007 г. за рекордната цена от 71 млрд. евро. Няколко месеца по-късно пазарите се сринаха и RBS трябваше да бъде спасена от британските данъкоплатци с 45 милиарда британски лири. Това беше най-скъпото спасяване на банка досега.
Шефът на RBS Гудуин загуби не само работата си и част от пенсията си, но и му отнеха титлата - санкция, която обикновено се запазва от кралството за престъпници и държавни предатели. Кариерата на Орсел обаче не беше ощетена от участието му в сделката с ABN. През 2012 г. той се мести в UBS, Швейцария, като ръководител на инвестиционното банкиране, където е смятан за един от най-добрите кандидати за наследник на дългогодишния изпълнителен директор Серджо Ермоти. Но нещата се стекоха по различен начин.
През 2018 г. голямата испанска банка Santander обяви, че иска да наеме Орсел за нов изпълнителен директор. Той и семейство Ботин, които контролират Santander в продължение на четири поколения, се познават от десетилетия. Италианецът съветва Ботин като инвестиционен банкер за почти всички важни сделки и увеличаването на капитала.
Но ходът се провали заради парите, заради спора за това кой да плаща на Орсел изключителните бонуси, които той натрупа през седемте си години в UBS. Основният акцент беше върху правото на акции - правото да получава акции от банката в бъдеще. Твърди се, че Орсел е имал обещание за откупуване за между 40 до 50 милиона франка. Това беше твърде много за Съвета на директорите на Santander.
Орсел идва от заможно семекство, баща му е собственик на лизингова компания, а майка му работи в ООН. По нейно желание Орсел посещава френско училище в Рим, а по-късно учи търговия и икономика в италианската столица. На едва на 25-годишна възраст той се присъединява към Goldman Sachs в края на 80-те години и само след една година се премества в парижкото звено на Boston Consulting Group.
Така че сега при Unicredit тои си е у дома. „Той има впечатляващ опит в обединяването на таланти и технологии за трансформиране на финансови организации в множество региони", каза председателят Чезаре Биноми в изявлението на банката.
Италианските медии благоговейно пишат за Орсел, който е женен за португалския интериорен дизайнер Клара Баталим-Орсел и има дъщеря. Наричат го „Роналдо сред банкерите“, намеквайки за изключителния футболист.
Дори ако заплатата на нападателя, който в момента рита за шампиона Ювентус Торино, се движи в съвсем различни сфери: фиксираната заплата на Мустие, която за последно бе 1,2 милиона евро, няма да е достатъчна за Орсел. Според Financial Times Орсел иска да получава малка или никаква заплата от италианците през първата година. Очевидно се надява да намери споразумение със стария си работодател UBS.