Как Европа остана крачка назад с ваксините

Европа е центърът на антиваксърските настроения

В своите планове ЕК обаче не взема предвид още един важен факт - Европа е световният център на скептиците срещу ваксините. Дори и преди появата на коронавируса и разрастването на конспиративните теории, сочещи, че Бил Гейтс иска да използва ваксините, за да имплантира чипове на хората.

Проучване през юни показва, че около половината от хората във Франция и Полша биха си поставили "сигурна и ефективна" ваксина.

През есента преговорите на ЕК с производителите на ваксини вече са към своя край. И отново се появиха разделения. Ваксината на AstraZeneca е най-евтината и най-лесна за транспортиране. Но Германия настоява за повече количества от новата технология - особено и като разработката на BioNTech навлезе в трета фаза на проучванията.
Берлин анонсира, че отпуска подкрепа за компанията в размер на 375 млн. евро, а на CureVac - 252 млн. евро.

Появи се и друг проблем - някои държави, сред които и България, заявиха, че портфолиото от ваксини е твърде широко, а Полша беше против новата технология mRNA. Така, когато ЕК поиска още 750 млн. евро, за да финализира договора с Novavax, няколко държави поискаха Брюксел да уточни своите приоритети.

Великобритания извън механизма на ЕС

ЕК предложи и Великобритания да се включи в алианса за ваксините, но Лондон отказа, мотивирайки се с Brexit и сключи собствените си договори с AstraZeneca, Pfizr/BioNTech и Moderna. Времето показа, че това е било правилното решение, защото страната дръпна много напред с бързото одобрение на ваксините.

На 20 ноември 2020 година Pfizer/BioNTech подаде искане за одобрение на ваксината си в САЩ. Компанията изчака до 1 декември, за да поиска разрешение за използване на продукта в Европа. Само ден по-късно Великобритания издаде временно разрешение за използването на ваксината, базирайки се данните от Фаза 3, получени още на 23 ноември. Така Обединеното кралство стана първата западна държава, одобрила ваксината срещу коронавируса на компанията.

Няколко дни по-късно и американската Агенция по храни и лекарства (FDA) даде зелена светлина на Pfizer/BioNTech с вярването, че в условия на пандемия всеки забавен ден коства живот.

Въпреки че EMA работи с документите на Pfizer/BioNTech в последните три месеца, европейската агенция има нужда от време, за да даде разрешение за ваксината. Това се случи няколко дни преди празниците - на 21 декември.
Досега от компанията не отговарят защо са подали заявлението си в САЩ 10 дни по-рано. Не е изключение фармацевтична компания да потърси влизане на американския пазар преди ЕС.

А в общността започнаха да се задават  въпросите защо ЕМА има нужда от толкова време, за да одобри ваксината на Pfizer/BioNTech.

Кампанията по ваксинирането в ЕС започна на 26 декември - Унгария, Германия и Словакия не успяха да изчакат обявената предварително дата за всички. Ден по-късно ваксинирани бяха и първите граждани на останалите държави от общността. Или три седмици след първите ваксинирани британци и две седмици след САЩ.

Проблемите обаче не спират

Дори и след трудния старт,  ЕС все пак осигури ваксини за своите граждани, ваксинацията започна. Но отново се появяват главоболия - с доставките. Първо Италия се оплака, че е получила същото количество ваксини като Малта (9,7 хил.), а населението ѝ значително повече. През декември ЕК обеща пропорционално разпределение на договорените количества на базата на населението на държавите.

След това изплува още един проблем с доставките и по-точно - тяхното забавяне от страна на производителите. Pfizer например обеща 200 млн. дози за американците, произведени в САЩ, до края на юли 2021 година. ЕС не можа да гарантира доставката на заявените преди година количества преди септември.

На 15 януари компанията официално заяви, че ще ограничи доставките си за Европа в следващите седмици, цитирайки производствени промени.

Това, което изнерви европейските чиновници в следващите дни обаче, беше съобщението на AstraZeneca. Компанията съобщи, че ще забави доставките на ваксината си в ЕС през първото тримесечие.

Препаратът на компанията все още не е получил одобрението на ЕМА, като се очаква това да стане на 29 януари. Опасенията в общността са, че произведените за ЕС ваксини са реализирани за друг пазар - вероятно Великобритания, където ваксината има одобрение и вече се поставя.

Според анализатори ЕС страда от своята политика да се търси най-добрата цена за доза. Израел например плаща по-висока цена и в момента не страда от забавяне на доставки. Страната е лидер по брой ваксинирани граждани. Има данни, че Великобритания също плаща повече от общността - 4 долара за ваксината на AstraZeneca, спрямо 2 долара, плащани от ЕС.

Според спекулации САЩ плащат около 20 долара за доза на Pfizer/BioNTech, а ЕС - по-малко от 15 долара.

Пазаренето на ЕС едва ли мотивира фармацевтичните компании да изпълнят своите ангажименти. От производителите пък обясняват, че не става въпрос за пари, а за време - кога са подписани договорите за доставката. Но каквато и да е причината, ЕС остава крачка назад в борбата с пандемията от коронавируса.

И членовете започнаха да търсят начин за изход от ситуацията. Кипър поиска помощ от Израел, а Унгария спешно одобри руската ваксина "Спутник V" и преговаря и за доставки на китайската Sinopharm.

За малките държави в ЕС общото преговаряне и доставки е умен ход - те нямат силата да постигнат успех самостоятелно, но за държави като Франция и Германия тази опция може да се окаже скъп компромис, който коства ценно време, а в условията на пандемия - и човешки животи.