Как Европа остана крачка назад с ваксините

Ваксинационната политика на ЕС е критикувана още в първите ѝ стъпки, пише европейското издание Politico. Стратегията на ЕК за общи доставки беше обявена като израз на европейската солидарност, но в последните дни е все по-често критикувана от националните лидери като прекалено тромава, прекалено бюрократична и ограничаваща.

Реално Брюксел реши да действа солидарно, вместо да даде повече свобода за действие на държавите. Критиците обаче посочват, че това ограничава реакцията срещу разпространението на коронавируса, пише Politico, позовавайки се на разговори с представители на различни държави в европейските институции.

Ето как започна всичко

Отначало ЕК успя да обедини държавите, споделящи различни мнения и политики по отношение на коронавируса и да осигури завиден арсенал от ваксини, но общността се оказа изоставаща зад САЩ и Великобритания - и двете държави успяха да купят, одобрят ваксини и започнат ваксинирането по-бързо от ЕС.

Заставайки солидарни пред производителите, европейските страни си осигуриха евтини дози, но на каква цена: забавяне на доставките и растящо напрежение между членовете на ЕС.

Реално Брюксел много често се оказва крачка или две назад в последните 10 месеца на пандемията. ЕК започна да преговаря за достъп до ваксини едва след като се появиха опасения, че САЩ ще монополизират доставките. Самото ваксиниране се забави заради одобренията на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) и САЩ и Великобритания вече ваксинираха своите граждани, докато европейските държави още анализираха как да започнат.

Така ЕК разбра от собствен опит, че пазарната мощ и авторитет на 27 суверенни държави, с различен бюджет и перспективи пред риска, всъщност означава по-бавно придвижване напред спрямо единичните усилия на държавите. За богатите държави в общността сега на дневен ред излизат съмненията на техни граждани, особено на фона на предстоящи избори, дали солидарността не е причината за забавянето.

Всичко започна още в началото на март 2020 година. Тогава стана ясно,че се водят разговори между администрацията на Доналд Тръмп и ръководството на германската биотехнологична компания CureVac. Тогава от компанията казаха, че имат разработка на mRNA технология, която може да накара имунната система да произведе антитела срещу вируса.

Веднага се появиха опасения, че САЩ ще опитат да монополизират доставките на ваксина срещу коронавируса, предлагайки на CureVac "огромна сума пари". Това предизвика дискусии в Европейския съвет по време на първата по рода си видеоконференция на европейските лидери.

След това се появиха и съобщения от малката тогава конкурентна компания BioNTech, която съобщи, че също има разработка на mRNA технология, основно за борба с рака, и ще работи заедно с американската Pfizer за разработване на ваксина срещу коронавируса.

Тогава за председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен стана ясно, че ЕС вече изостава в борбата за ваксина срещу заболяването, пише Politco. Особено на фона на поведението на президента Доналд Тръмп - в началото на февруари той дори отричаше съществуването на вируса, а няколко седмици по-късно вече водеше преговори с големите фармацевтични компании.

Така състезанието започна.

В началото ЕС съвсем не беше единен - държавите членки действаха без съгласуваност, затваряха се граници и се надпреварваха за достъп до защитни облекла и маски. Първият общ отговор беше създаване на система за обща покупка на индивидуални защитни средства и респиратори за 37 държави - членовете на общността и съседните страни.  Но когато ставаше дума за ваксини - все още всичко изглеждаше далечно.

Причината е бюрокрацията

Една от основните причини за бавните действия е бюрокрацията - за да направи каквото и да било, Комисията се нуждае от одобрението на всяка една държава от общността. А в същото време държавите нямаха търпение да започнат преговорите за покупка на ваксини.

През април Франция и Германия започнаха преговори заедно да закупят нужните им ваксини, отделно Франция и Испания започнаха да водят индивидуални разговори с Moderna. Чак през юни здравните министри на общността изготвиха план за обща поръчка на препарати, но пък алианса между Германия и Франция се разрасна - поканени бяха още Нидерландия и Италия. Ден по-късно четирите държави обявиха, че са запазили между 300 млн. и 400 млн. дози от ваксината, разработвана съвместно от AstraZeneca и Оксфордския университет.

Споразумението беше просто един лист, подписан от компанията и здравните министри на алианса, но то имаше съществено политическо значение и показа, че четирите от петте най-големи европейски икономики не се страхуват да използват своята мощ да си купят ваксини, докато ЕК още търси своя път.

Малките държави приеха това като заплаха. В Белгия определиха, че това отслабва позицията на всички. Испания пък поведе по-бедните членове на общността и тогава се появиха опасения, че битката се пренася вътре в общността - между двете групи, а не толкова в търсене на спасение от разпространението на вируса.

На 17 юни здравният комисар Стела Кириакидес направи предложение, което преобърна настроенията - вместо всяка страна да одобрява ваксините по своите процедури, единно решение на европейските институции и веднага разпределение на ваксините по страни. Комисията предложи и обща покупка на ваксини и задели 2,1 млрд. евро за този фонд.

Това спря устрема на четирите държави от алианса. Създаде се работна група, която да води преговорите за покупката на ваксините, в която представителите на Франция, Германия, Нидерландия и Италия заеха четири от общо седемте места. Останалите членове са от Испания, Португалия и Полша.

Днес четирите държави коментират, че е имало логика тяхното обединение да се разшири и останалите държави от общността да се присъединят към тях. В преговорите работната група се ръководи от няколко основни принципа - ниска цена на дозите и фармацевтичните компании да носят отговорността, ако нещата тръгнат на зле.