Заслужаваше ли си Brexit за икономиката?

Brexit: Шанс за английски инвестиции в България?

През последните девет години нетните преки чуждестранни инвестиции в България от ОК  показват значителна нестабилност. През 2019 г. достигат максимум от 360 млн. евро, а през 2018 г. са отрицателни на стойност 59 млн. евро. Ако се добавят и инвестициите от британските вирджински острови и други, контролирани от ОК специални юрисдикции, тази сума нараства. Въпреки това може да се твърди, че периодът на оттегляне на инвестиции от ОК във връзка с Brexit изтече и България не успя да се възползва осезаемо от този процес.

Споразумението за оттегляне на ОК от ЕС съдържа редица разпоредби, които гарантират достъпа и равното третиране на инвестициите между страните и даващи гаранции за тяхната защита. При запазване на правната рамка за инвестиции на английски компании в ЕС, икономическите фактори във всяка страна ще оказват влияние върху привлекателността й за английските инвеститори. Несигурността на английската икономика ще стимулира инвестициите към други страни, а активната политика на ОК за инвестиции в трети страни е възможно да ги пренасочи от ЕС към  други дестинации. В тази среда едва ли могат да се очакват значителни инвестиционни потоци към България, но ниските данъци и производствени разходи биха могли да стимулират релокация на английски инвестиции към България. В това отношение таргетирана активна политика би могла да подпомогне процеса.

Ще засегне ли Brexit туризма?

Някои анализатори считат, че потокът от английски туристи ще намалее във връзка с излизането на ОК от ЕС. Съгласно споразумението за излизане на ОК от ЕС за британските граждани няма да бъдат въвеждани визи при посещения в ЕС за 90 дни в рамките на 180 дни в годината. България, както и Кипър, Хърватска и Румъния въведоха допълнително облекчение за пътуващите граждани на ОК,  че престоят в коя и да е държава членка на ЕС не се включва в 90-те дни.

През последните години се очерта ясна тенденция на нарастване на туристите и собствениците на имоти в България от тази страна. След референдума в ОК през 2016 г. броят на посещенията на граждани на ОК в България е бил 281 хиляди като се увеличава през 2019 г. на 509 хиляди. Текущата икономическа ситуация в тази страна и перспективата за трудно и бавно възстановяване, вкл. на доходите, ще насочат туристическия поток към по-евтини дестинации като България.

Според информация от платформата за закупуване на имоти в чужбина за 2021 (apleaceinthesun.com), България се е изкачила с едно място по-нагоре на 8-мо място в класацията за най-добро място за закупуване на ваканционен имот от англичани.

Все пак новият режим ограничава престоя в страната и това може да има неблагоприятен ефект върху потенциалните инвеститори във ваканционни имоти, ако издаването на съответните визи не е по облекчена процедура.
Eфeĸтът пpeз ĸaнaлa нa външнaтa тъpгoвия щe бъдe нaй-вeчe индиpeĸтeн, тъй ĸaтo дeлът нa Beлиĸoбpитaния oт oбщия cтoĸoв изнoc нa Бългapия e eдвa 2,5%.

Зaбaвянeтo нa външнaтa тъpгoвия щe зaпoчнe дa ce мaтepиaлизиpa в пocлeднитe мeceци нa тaзи гoдинa, ĸoгaтo пpизнaцитe зa зaбaвянe нa бpитaнcĸaтa иĸoнoмиĸa щe ce ycилят, ĸaтo щe ce зacилвa в xoдa нa cлeдвaщaтa гoдинa, ĸoгaтo нaшият ocнoвeн cцeнapий пpeдвиждa pacтeжът в нaшия ocнoвeн външнoтъpгoвcĸи пapтньop - eвpoзoнaтa - дa ce зaбaви дo oĸoлo 1% пpи пpoгнoзиpaн pъcт oт 1,6% пpeди Brexit.

Ще се връщат ли българските мигранти от ОК?

Миграцията на българи към ОК след референдума през 2016 г. продължи да нараства. Броят на родените в България отчетени в населението на ОК е 85 хил през 2016, 84 хил. през 2017 г, сслед което нараства на 103 хил. през 2018 г.
Данните отразяват в значителна степен предприетите от българите в тази страни стъпки за уреждане на престоя си за целите на оставането и след излизането на ОК от ЕС. След рекордния брой от 122 хил през 2019 г. през 2020 се очаква значителен спад на емигриралите поради пандемията. Годишно около 6 хил.български студенти се обучават в ОК, които са потенциален източник за дългосрочна миграция в тази страна.

Споразумението за Brexit в областта на движението на хора ще има непосредствен ефект по-скоро върху краткосрочната миграция, която ще намaлее и ще стане по-кратка по време. Отпадането на трансфера на обезщетенията при безработица, който  се прилага в ЕС, допълнително ще ограничи мотивацията за краткосрочна миграция. Дългосрочната миграция ще бъде ограничена заради въвеждането на визов режим. Опитът обаче от периода, в който ОК се възползва от отлагателната клаза за либерализиране на свободното движение на хора от България и Румъния показва, че въпреки визите и до 2014, когато отпаднаха ограниченията, миграцията растеше дори с темпове по-високи от периода след въвеждането на свободното движение. Миграцията към ОК се движи основно от икономически фактори и по-скоро финансово-икономическата ситуация в страната ще оказва влияние, а не регулациите във връзка с Brexit. Курсът на британската лира спрямо българския лев ще оказва съществено влияние доколкото при слаба лира стимулът за работа в ОК намалява съществено. 

Един от макроикономическите ефекти на емиграцията е трансферът на мигрантски спестявания към страната по произход. Данните показват силна връзка между броя на мигриралите и обема на мигрантските трансфери. Нарастването на миграцията към ОК през последните години е свързано с нарастване на паричните трансфери. През 2007 г. те са били само 45,8 млн. евро, а през 2019 г. - 101,9 млн евро.

Някои анализатори са склонни да преувеличават ролята на мигрантските трансфери за икономиката. Що се отнася до тези от ОК, при БВП от 61,4 млрд. евро, дори и да се спрат тези мигрантски трансфери, това няма да се отрази на иконномиката и платежния баланс. 

Анализът на разнопосочните ефекти от излизането на ОК от ЕС върху българската икономика показва, че ще са налице негативни ефекти, но и възможности, които с добра политика биха могли да редуцират загубите от Brexit. Обща числова оценка за очаквания спад е несеиозно да се прави поради съвпадането на пандемичните фактори с тези от Брекзит както и от неяснотите от прилагането на Споразумението. Това обаче не означава, че не трябва да се прави оценка особено в условията на криза когато всяка дори и малка загуба на БВП трябва да се предотвратява. В настоящия анализ ксе откроиха основните рискови области и необходимостта по скоро от политика и конкретни мерки, отколкото от компенсации или под някаква форма публични разходи. Отлагането на договарянето по редица фундаментално важни въпроси прави ефектите по-неясни и налага по-нататъшен анализ.

Всъщност при големите загуби за световната и националните икономики от пандемията, загубите от Brexit изглеждат по-малки отколкото са.

За България преките икономически ефекти от излизането на ОК са най-вече върху износа на стоки и транспортните услуги, но неблагоприятни ефекти се очакват и в други сектори. Те обаче биха могли да се редуцират и да се намерят нови възможности за търговия, инвестиции и туризъм, при една активна политика в тези сектори, подкрепа на бизнеса да се възползва от възможностите и намали загубите.

Изводът от Brexit както и от политиката на America First в международните икономически отношения е първо, че и от двете икономиката не спечели и второ, че въпреки това икономиката след  Brexit и America First няма да е същата, а още по-малко - икономическата политика. Повече национален интерeс и национални политики в глобалната икономика, а глобалният икономически дневен ред ще се чертае след, а не преди оценка на ефектите върху националните икономически условия.  

Проф. д-р Даниела Бобева е преподавател по финанси във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). Бивш министър на търговията и бивш вицепремиер. Член е на Научния състав на Института за икономически изследвания към БАН, тя работи в банковия и финансов сектор повече от 20 години. Била е вицепрезидент на Черноморската банка за търговия и развитие.  продължение на 11 години заема позицията директор на Европейската и международна дирекция в БНБ.