Ехото на Минск в протестите в Москва

На обикновения наблюдател на пл. Пушкин в Москва може да му бъде простено, ако е сбъркал събитията от събота в града с протестите в съседен Беларус отпреди няколко месеца. Някои протестиращи развяваха флагове в бяло и червено – символ на протестите срещу президента на Беларус Александър Лукашенко. Други скандираха „Да живее Беларус“, а от близките коли се чуваше рок химнът на протестиращите там.

Приликите не се простират само до там, а по вида на полицейските сили, въоръжени с палки и добре защитени от бронежилетки, както и по побоя, който представители на органите на реда нанесоха на част от демонстрантите, пише FT.

Избухването на демонстрациите под прозорците на Кремъл поставя Русия в ситуация, подобна на тази на Лукашенко. В пика на протестите в Беларус той поиска подкрепа от силите за сигурност на Русия и предупреди, че „ако Беларус падне, Русия е следващата“. Обезпокоен от това да противопостави беларусите на Москва, руският президент Владимир Путин отказа това искане.

След ареста на опозиционния лидер Алексей Навални, който предизвика протести в цяла Русия през почивните дни – най-мащабните демонстрации срещу Путин от години, сблъсъкът с полицията, режисиран от Кремъл, може да доведе до легитимиране на националното движение срещу властта, както се случи и с Лукашенко.

Полицията е задържала 3 345 души, според независимата мониторингова организация OVD-Info. Арестите са рекордни за това десетилетие, допълва организацията.

Протестите в събота са и първите по време на управлението на Путин, в които демонстранти се опитват да пробият барикади, да освободят задържани и да хвърлят снежни топки и други предмети, за да отблъснат полицията. Според държавни медии това е довело до над 40 случая на ранени полицаи.

„Никой не си е мислел, че нещо такова може да се случи, точно както в Беларус“, коментира Андрей Колесников, старши сътрудник в Карнеги център в Москва. „Възходът на протестната активност показва, че огромен брой хора не са доволни от правителството. Хората не идват толкова заради Навални, колкото заради това, че са уморени от корупцията и лошото управление“, допълва той.

Алексей Навални беше незабавно арестуван след връщането му от Германия, където се възстановяваше след отравянето с новичок. В момента той е в ареста за 30 дни, а изслушването му е насрочено за 2 февруари. В деня след ареста в канала му в YouTube се появи видео на лъскав палат край бреговете на Черно море, за който се твърди, че е на Путин. Някои от демонстрантите носеха на протеста четки за тоалетни като символ на луксозното обзавеждане на палата, а други скандираха във връзка с фонтана, показан във видеото.

Въпреки заплахата от арест, поддръжници на Навални са насрочили нов протест за тази събота (30 януари). „Знаем какво трябва да направим, знаем какво искаме и вярваме, че можем да го постигнем“, казва Леонид Волков, който управлява регионалната мрежа от офиси на фондацията на Навални. Волков в момента се намира във Вилнюс.

Според анализатори Путин няма добър ход, каквото и да направи – и да арестува, и да освободи Навални за него би било лошо. Кремъл продължава да отрича участие в отравянето му, както и твърди, че показаният дворец няма връзка с Владимир Путин. Властта се опитва и да омаловажи протестите, като ги припише на огорчено малцинство, подкрепяно от чуждестранни (американски) агенти.

„Някои ще кажат, че много хора са излезли незаконно да протестират. Не, малко излязоха, но много от хората гласуват за Путин“, коментира говорителят на руския президент Дмитрий Песков в интервю по държавната телевизия.

Неофициални данни от протестите обаче показват нещо интересно. Мониторинговата група е направила 359 интервюта на демонстранти в Москва, като се оказва, че 42% от тях никога преди това не са участвали в протести. Половината от тях са жени.

„Едно от общите неща с Беларус е, че виждаме активизиране на младите хора, които излизат по улиците и внасят енергия и ентусиазъм“, коментира Филип Уорман, управляващ директор на GPW, компания за политически риск.

Съюзниците на Навални се надяват, че публичната подкрепа ще убеди Кремъл да го освободи, както през 2019 г. незаконни протести доведоха до пускането на свобода на разследващия журналист Иван Голунов. Той беше арестуван по обвинения за притежание на наркотици, за които в последствие полицията призна, че е изфабрикувала.

Този път обаче Кремъл изглежда е решен по-трайно да премахне Навални от политическата сцена. Държавните медии прокламират, че демонстрантите осъществяват „зверства“ над полицията и твърдят, че те използват „майдански технологии“, разработени от американските разузнавателни служби. Това наподобява твърденията на Лукашенко, който обвинява чуждестранните сили, че използват беларуските протестиращи като „месо“ срещу режима му.

Като се имат предвид политическите техники, тествани в Беларус и Киргизстан, не можем да изключим възможността за подобна дестабилизация и в нашата страна, коментира първият зам.-вътрешен министър на Русия Александър Горовой.

Според Колесников обаче Кремъл подценява подкрепата за Навални. „Хората гледат какво се случва с него, после гледат видеото му за палата, а това им дава силен емоционален импулс да излязат на улицата“, заключава той.