Но и при по-малките деца образованието в ранна детска възраст се проваля поради затворените детски градини, които в най-добрия случай предлагат подкрепа само в спешни случаи. Днес е ясно, че „добрите дневни грижи за малките предлагат подобряване на началните и образователните възможности за децата", признава Федералното министерство на семейството. Всички деца и особено тези от семейства в неравностойно социално положение са възползвали предимно от помощта за езика.
Ето защо изследователката на Ifo Лариса Цироу очаква „значим удар за децата от детските заведения в резултат на блокирането. Разликата в развитието между добре подкрепените и тези в неравностойно положение определено ще се увеличи“. И това в никакъв случай не засяга само малки маргинализираните групи. Защото „можем да предположим, че повече от една трета от всички деца са в неравностойно положение и забележимо страдат от затварянето на детските градини“.
Една пета от децата не говорят немски у дома, а една пета расте със самотен родител. Освен това има деца, чиито родители просто не ги насърчават в обучението или дори сериозно им пречат - било то поради бедност, липса на образование или психологически проблеми.
Посещаването на детска градина може да компенсира много от тези проблеми. Това вече беше доказано и от носителя на Нобелова награда Джеймс Хекман от САЩ през 60-те години на миналия век, използвайки примера на много добра детска градина за предимно чернокожи, социално слаби три- и четиригодишни деца: На 27-годишна възраст 71% вече са имали средно образование, а в контролната група без детски градини делът е 50%. 29 процента са печелели повече от 2000 долара на месец, а почти една трета притежавала дом. В другата група това са само 7% и съответно 13%.
Експертът по обучението в ранна детска възраст Цироу цитира като добър пример Норвегия, където детските градини са разширени през 70-те години. „Там изследователите успяха да докажат, че посещаването на детски градини от тригодишна възраст увеличава със седем процента вероятността да влезеш в университет и в същото време намалява риска от отпадане от училище и получаване на социална помощ по-късно – със същия процент“. За Германия няма емпирични проучвания за въздействието върху по-късното обучение и резултатите на пазара на труда, тъй като отдавна не съществува покриваща цяла Германия и цялото търсене мрежа от детски градини.
Но освен учениците и децата от детските градини, по време на пандемията и възрастните страдат от загуба на познания. Следването в университети до голяма степен протича гладко, но преподаването в клас в лаборатории или практически семестър често е невъзможно.
Статистиката на пазара на труда ясно показва как човешкият капитал се унищожава. Федералната агенция по заетостта (BA) отчете 2,7 милиона безработни през декември – с 480 хил., или с една пета повече от същия месец на предходната година. При първото блокиране през април, когато бяха регистрирани пик от шест милиона германци, работещо на съкратено работно време, висококвалифицирани и квалифицирани работници също бяха пратени в принудителна отпуска, което ги превърна в неактивен човешки капитал.
Досега т. нар. миниработи (миниработата е особена форма на заетост, която се характеризира с по-ниски доходи или времево ограничение) и секторите за хотелиерството и търговията на дребно бяха особено силно засегнати от загубата на работни места - с други думи, предимно служители с ниска или средна квалификация.
Енцо Вебер, ръководител на изследователския отдел „Прогнози и макроикономически анализи“ в Института за изследване на заетостта (IAB), посочва за една конкретна опасност: „Опитът показва, че безработицата се закрепя за дълго време в рецесии“.
Коронакризата задълбочава структурната промяна, която е съществувала в сектори като автомобилната индустрия или търговията на дребно и преди пандемията. „И ако заетостта по време на рецесията бъде засегната, след това няма да се върне толкова лесно към нормалните нива, поне не в същата форма“, казва Вебер. Това се отнася и за високоплатените професии и работни места с колективен трудов договор в промишлеността.
Пандемията обаче допринася и за факта, че и съществуващият човешки капитал не може да се развие напълно. Капацитетът на служителите рязко е спаднал миналата година, докато тенденцията през предходните години винаги е за ръст, обяснява изследователят от IAB.
Най-различни причини може да има за това: майките или бащите удължават майчинството или бащинството си поради лошите възможности за работа, възрастните хора се пенсионират рано, тъй като така или иначе не са необходими в компанията, абитуриентите или завършилите университет не могат да намерят правилната работа и предпочитат да запишат магистратура.
преди 3 години В Германия психолозите вече говорят за увеличаване случаите на депресия и съответно суицизъм след децата и младежите. Ще спасим няколко хиляди пенсионери, които са на края на житейския си път и ще загубим няколко десетки хиляди младежи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар