Германия губи 3,3 трлн. евро заради затварянето на училищата

Заради пандемията в Германия, най-голямата европейска икономика, в момента са затворени 40 хил. училища и 58 хил. детски градини. След решението на Ангела Меркел и министър-председателите на федералните провинции те ще останат затворени поне до средата на февруари. Още през октомври, преди новото блокиране, почти 2 милиона души в страната работеха на съкратено работно време. Но всичко това води до сериозно унищожаване на човешкия капитал.

Преди всичко затварянето на училищата води до „огромни икономически щети както за отделните ученици, така и за цялата икономика“, предупреждава икономистът за образованието от Ifo Лудгер Вьосман. Защото „нищо в икономиката на образованието не е толкова добре документирано, колкото връзката между образованието и доходите“, пояснява той.

Ако училищата останат затворени до края на февруари - което не може да бъде изключено с оглед на високия процент на заразените – се очаква загуба на 4,5% от доходите на учениците по време на целия им живот.

„Очакваният резултат от 18 седмици отсъствие от училище - дванадесет седмици през пролетта на 2020 г. и още шест сега - ще доведе до загуба от 3,3 трилиона евро за германската икономика до края на века“, предупреждава Вьосман пред германския всекидневник Handelsblatt. Ако Германия не успее да ограничи пандемията и трябва да държи училищата затворени до края на март, сумата би нараснала до дори повече от 4 трилиона евро.

„Тази огромна вреда вероятно ще настъпи въпреки дигиталното преподаване“, прогнозира изследователят от Ifo. Проучване в Нидерландия ясно показа, че осемседмичното затваряне на училищата там води до средно около 20% загуба в обучението при отчитане на годишния финален изпит за учебна година.

„Това съответства почти едно към едно на броя на седмиците на затваряне, въпреки че Нидерландия разполага със значително по-добра инфраструктура за дигитално дистанционно обучение, отколкото има Германия“, казва Вьосман. В това отношение „изобщо не е абсурдно, че щетите в Германия са значително по-големи“.

При това не помага, ако децата на образовани родители са добре подкрепени в домашното обучение и почти не пропускат нищо от материала, тъй като в случая с Нидерландия загубите сред децата от социално слаби среди са значително по-високи от една пета. А е известно, че „особено по-слабите ученици в Германия са намалили времето си за учене особено силно по време на затварянето на училищата“.

Министрите на образованието в Германия се бориха дълго време за това училищата да останат отворени, но след това омаловажиха последиците от затварянето при второто блокиране. Проучванията в училищата показват, че през пролетта не е пропуснат толкова много учебен материал, заяви Брита Ернст, министър на образованието на провинция Бранденбург, малко преди новогодишната нощ. Това можело да се навакса в нормални уроци, а „допълнителните уроци в събота например ще са необходими само в отделни случаи“.

Не е ясно обаче дали това е вярно и какви ще са конкретните последици. Вярно е, че липсата на знания поради отпадането от училище може да бъде доказана много години по-късно, както показват проучвания за продължителните учителски стачки в Белгия или за по-кратки учебни години в Германия през 60-те години.

Към днешна дата обаче няма такива научни прегледи. През 2020 г. министрите на образованието в провинциите отмениха годишното национално проучване за нивата на обучение „Vera“ за 3 и 8 клас. Много провинции обмислят същото и за 2021 г., както показва проучване на Handelsblatt. Накратко: В Германия в краткосрочен план няма да има надежден резултат за щетите в обучението по време на коронакризата.

Експерти в образованието обаче приемат, че пропуските едва ли могат да бъдат запълнени след това. „Ако федералните провинции не предприемат огромни контрамерки, децата, които се представят по-слабо, няма да могат да наваксат“, предупреди ръководителят на Берлинския научен център Юта Олмендингер.

Тези усилия обаче не са особено видими, поне през лятото на 2020 г. бяха: догонващи курсове или допълнителни уроци бяха изключение или се предлагаха за много малък брой деца.

Експертът от Ifo Вьосман настоява за много по-високо допълнително финансиране: „Тук се изискват креативни решения - от класически наваксвания в следобедните часове до допълнителни предложения, например от студентски ментори и до ваканционни програми“. Предложенията трябва да бъдат насочени предимно към деца и младежи, които са много назад и трябва да се „фокусират върху основите, т.е. върху основните математически и езикови умения“.

В същото време икономистът предупреждава да не се пропускат много тестове и изпити, както се случва в много провинции. По-специално при дистанционното обучение „има голямо значение за присъствието дали предметът е от значение за изпити, или не. Ако учениците знаят, че ще бъдат изпитани - при работа в клас, изпити и редовни устни изпити - тогава си струва да учат".