Може ли Байдън да избегне грешките от първия мандат на Обама?

Когато Барак Обама и Джо Байдън (като вицепрезидент) влязоха в Белия дом преди 12 години, икономиката беше в рецесия, безработицата бе 8%, а демократите контролираха Камарата на представителите и Сената. Звучи познато, нали, пише Джейсън Райли за Wall Street Journal.

Предстои да разберем какви поуки, ако изобщо, са си направили Байдън и неговите по-либерални съюзници. Новият президент каза, че първата му работа ще бъдат справянето с Covid-19 и вдигането на икономиката. Това, което не знаем, е дали левицата възнамерява да му позволи това. Прогресисткото крило на Демократическата партия е много по-силно, отколкото през 2009 г., а членовете му в Конгреса са много по-многобройни. Тогава Бърни Сандърс и Елизабет Уорън нямаха националното влияние, което имат днес, а Александрия Окасио-Кортес не беше достатъчно възрастна, за да си купи бира.

По време на кампанията Байдън се опита да прокара известна реторическа граница между себе си и по-радикални предложения като Зеления нов курс и Medicare за всички. Това бе стратегия, която очевидно проработи на изборите, но колко добре ще работи за него в Белия дом?

Когато Джордж Буш-младши напусна поста си, рейтингът му на одобрение беше около 35%, а идващата администрация на Обама интерпретира непопулярността на Буш като мандат за своята прогресистка програма. Тази грешка струва на демократите контрола над Конгреса, а републиканците днес очакват още от този уклон при президента Байдън. Доналд Тръмп не бе преизбран не защото се оттегли от Парижкото споразумение за климата или понеже даде приоритет на обезопасяването на южната граница и забрани пътуванията до САЩ от страни, даващи убежище на терористи. Либералите, които смятат така, не само се заблуждават, но и рискуват да повторят грешките от преди десетилетие.

NBC News съобщи наскоро, че едно от първите действия на Байдън като президент ще бъде облекчаване на ограниченията за убежище, които принуждават мигрантите от юг да чакат в Мексико, докато исканията им се разглеждат. От години е ясно, че американските закони за убежище се експлоатират от фалшиви кандидати и по-добрият курс за новата администрация би бил да се елиминират вратичките, а не да се връщаме към състоянието отпреди Тръмп. Демократите прогресисти може да искат да премахнат границата, но социологическите проучвания показват, че повечето избиратели искат тя да бъде заздравена.

Байдън казва, че иска да излекува страната и не се съмнявам в това. Отказът на Тръмп да признае поражението си е най-голяматата бариера за страната да продължи напред, а вина имат и 147-те републиканци в Конгреса, които му угодиха, гласувайки за отмяна на резултатите от изборите. И все пак, програмата на Байдън, която остава фокусирана върху пандемията и икономиката - без да се отдава на екстремностите на крайната левица - може да допринесе много за намаляване на напрежението.

Републиканците загубиха Белия дом, но поравно разделеният Сенат и свитото мнозинство на демократите в Камарата ясно показват, че избирателите правят разлика между Тръмп и републиканската партия. Един урок от последните четири години за републиканците е, че политическата целесъобразност може да има цената на много пренебрегвани личностни недостатъци. Много поддръжници на Тръмп се заблуждаваха, че той ще израсне на поста, но при над седемдесетгодишните президенти това е невъзможно. В края на президентството си Тръмп бе точно толкова неподходящ за длъжността, колкото и в началото му.

И все пак той остави своя отпечатък върху партията си. Републиканският елит във Вашингтон и медиите живееха в собствен балон, който остави милиони избиратели извън политическия разговор. Тръмп чу гласа им и дори при неуспешния си опит за преизбиране получи повече гласове от всеки предишен републикански кандидат за президент.

Спечелените от него гласове сред чернокожите и латиносите, по-конкретно, шокираха политическата върхушка и показаха, че републиканската партия не трябва да отстъпва малцинствата на демократите. Икономиката на Тръмп преди Covid имаше рекордно ниски безработица и бедност, а заплатите растяха най-бързо за най-нискоквалифицираните работници. „Може и да не беше най-добрата икономика в историята, както той постоянно тръби, но беше категорично най-силната от края на 90-те години, а преди това такава е имало чак към края на 60-те“, отчете, вероятно много болезнено, неотдавна New York Times.