Финансовата криза промени всичко това. След нея лихвените проценти се сринаха. Фед започна да плаща лихва върху резервите и регулаторите наложиха изисквания за ликвидност, които можеха да бъдат удовлетворени чрез тези резерви. Банките лесно усвоиха допълнителните резерви, създадени от Фед, като количественото облекчаване доведе само до скромно увеличение на кредитирането.
Но действията на Фед и Министерството на финансите в отговор на кризата с Covid-19 дават съвсем различен резултат. Създадените от Фед пари не отиват само в свръх резервите на банковата система. Те влизат директно в банковите сметки на физическите лица и фирмите чрез Американската програма за защита на заплатите, стимулиращите чекове и субсидиите за държавни и местни власти.
В средата на 70-те години бях млад асистент в Чикагския университет през последните години на забележителната кариера на професор Милтън Фридмън. Спомням си как той ми казваше, че агресивното разширяване на резервната база е мощно оръжие, което е щяло да ни спаси от Голямата депресия през 30-те години. Но ако това разширяване достигне реално до спестовните и чековите сметки на частния сектор, то е многократно по-силно оръжие в ръцете на Фед.
Тези думи отразяват прогнозата ми от миналото лято, когато пандемията се задълбочи. Тогава казах, че САЩ ще се радват на силен фондов пазар през 2020 г. и изключително инфлационна икономика през 2021 г.
Със сигурност не очаквам хиперинфлация или дори висока едноцифрена инфлация. Но аз вярвам, че инфлацията ще надхвърли значително целта от 2 процента на Фед в продължение на няколко години.
Това не е добре за облигационерите. Огромното търсене на ДЦК, което поддържа доходността им толкова ниска, се дължи на техните силни краткосрочни хеджиращи характеристики - способността им да смекчават резкия спад при рисковите активи.
Но тази застраховка ще става все по-скъпа, тъй като по-високите потребителски цени уронват покупателната способност на тези облигации. Неизбежно е доходността по облигациите да се вдигне (а цените им да паднат) много повече, отколкото се предвижда сега от Фед и повечето прогностици.
Битката срещу Covid-19 на стойност няколко трилиона долара не беше финансирана от по-високи данъци или продажба на облигации на населението. Но безплатен обяд няма. Притежателят на държавни облигации, чрез нарастващата инфлация, ще е този, който ще плати безпрецедентните фискални и монетарни стимули през последната година.