Китай, напротив, наскоро подписа две големи търговски споразумения. Инвестиционната сделка между ЕС и Китай беше договорена през декември. Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) - споразумение за свободна търговия между 15 азиатски държави, включително Япония и Южна Корея - беше уговорено през ноември.
Битката за влияние и престиж, т.нар. мека сила, също вероятно ще бъде прекроена от неотдавнашните сцени във Вашингтон. В нощта на щурма срещу Капитолия Ричард Хаас, председателят на Съвета по външни отношения, въплъщение на американската върхушка, публикува отчаяно съобщение в Twitter, че: „Никой в света вече не може да гледа на нас, да ни уважава, да се страхува или да зависи по същия начин. Ако пост-американската ера има начална дата, тя почти сигурно е днешната."
Престижът и популярността на самия Китай също пострадаха тежко през последната година в резултат на пандемията от коронавируса и агресията му към страни като Индия и Австралия. Наскоро групата за защита на човешките права Human Rights Watch отчете, че изминалата година е „най-мрачният период за правата на човека в Китай след клането през 1989 г., което сложи край на демократичното движение на площад Тиенанмън“. Докладът подчертава строгия контрол в Хонконг, концентрационните лагери в провинция Синдзян и засилените репресии срещу дисидентите след настъпването на пандемията.
Но макар Китай да не е много обичан в чужбина, той изглежда сравнително уверен и стабилен в сравнение със САЩ - образ, който ще бъде внимателно излъскан от тазгодишните тържества за отбелязване на стогодишнината от основаването на китайската комунистическа партия.
Контрастът между днешните Китай и Америка напомня зловещия афоризъм на Осама бин Ладен: „Когато хората видят силен кон и слаб кон, по природа те харесват силния.“
Много политически либерали, ужасени от възхода на авторитарната суперсила, твърдят, че китайският кон всъщност е много по-слаб, отколкото изглежда. Това може да се окаже вярно. Но в този възглед има и елемент на пожелателно мислене. Безпристрастната оценка на международното положение не може да избегне заключението, че САЩ в момента имат големи проблеми, а Китай е в добра позиция да се възползва от това.
Не само в Китай принципите на политическата свобода, така енергично отстоявани от Кенеди, са подложени на натиск. Арестът в Москва на руския опозиционен лидер Алексей Навални след връщането му от лечението в Германия (в резултат от отравяне – бел. прев.) илюстрира чувството за безнаказаност на президента Владимир Путин в Русия.
Президентът Доналд Тръмп упорито отказваше да говори срещу нарушенията на правата на човека от Путин и други. Байдън няма да бъде толкова сдържан, но е малко вероятно гласът му да носи силата и убеждението на Джон Кенеди отпреди 60 години.
преди 3 години Успех на Байдън по пътя на Кенеди ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Той Жо вече нищо не знае сичко е забрайл завалията, а какъв Рептил е назначил на здравеопазването да ни пази Господ .... НО след 4г. ако до тогаа половината щати не са поели по пътя на Украйна (шот аз така ги виждам слободите) тия ше са валат ама тотал щета .... Желаем им успех и скоротечен разпад дан се мъчат ората много, а да почнат на чисто .... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години ++1 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години И точно днес тия дето поставиха деменцията Байдън у Белио дом навряха факела на свободата в г*за на статуята на свободата. Хич да не ми правят паралели с Кенеди. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Точно преди 60 години Кенеди пое факела на свободата в света ...реши да пресуши вашингтонското блато и го гръмнааа.Дедо Дони поне само го шкартираха.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Продължаваме със смешните статии, а?Кенеди беше продукт на мафията. Издигнат от нея на висок пост - започна да я преследва и громи. Е, получи си заслуженото по закона на омертата.Бай Пън и той е издигнат, пак от мафията, на същия пост. Ама са го избрали слаб, безволев и педофил, че да им е удобен за логаритмуване.Кво му е смешното на таз статия, ше попитате? Патоса тип соцялистически реализъм. Тука, в източна европа, сме преситени до козирката с него. И даже можем да ви датирам за кой период на соцреализъмъ става въпрос. даже не за зрелия, 80-те години, а за този 1945-та. Светлия нов ден ИДВА, а борбата с врага с партиен билет е в разгара си. В резултат: кастрирана, но идеална картинка се пропагандира. отговор Сигнализирай за неуместен коментар