Очертава ли се инфлационен черен лебед в САЩ

Други ръководители на Фед, като Леъл Брейнърд, твърдят, че всеки подобен скок на цените ще бъде временен. Може би. Но вторият въпрос, който инвеститорите трябва да вземат предвид, е, че структурните фактори, които поддържаха инфлацията ниска през последните десетилетия - особено глобализацията и цифровизацията - могат да отслабнат. Както Чарлз Гудхарт и Манож Прадхан се обосновават в нова книга, демографският натиск на места като Китай може да създаде недостиг на работна ръка и по този начин ръст на заплатите. Повишеният търговски протекционизъм също може да вдигне цените на услугите и стоките. Близкото минало на глобализацията може да не е добър ориентир за бъдещето.

Третият и може би най-важен въпрос е позицията на централната банка на САЩ. Друг фактор, който поддържаше ниски инфлационните очаквания през последните години, беше оптимистичното предположение, че целта на Фед за 2% инфлация го е ангажирала да действа превантивно, ако инфлационният натиск нарасне. Но това допускане все по-често изглежда погрешно.

Една от причините е, че сега ръководителите на Федералния резерв казват, че 2 процента не са таван, а средна дългосрочна цел, което означава, че могат да оставят инфлацията да се повиши над 2% в определени периоди. Друга причина е, че политическият и икономически натиск може да затруднява все повече Фед да действа превантивно, тъй като всяко повишаване на лихвите увеличава и разходите за обслужване на непрекъснато нарастващите дългове на правителството.

„При стария режим Фед се опитваше да се намесва навреме. Сега те казват, че няма да го правят, а вместо това... ще закъсняват планово“, коментира пред мен Бил Дъдли, бивш шеф на клона на Федералния резерв в Ню Йорк. „Когато лихвените проценти започнат да се покачват, проблемът с обслужването на дълга най-накрая ще стане очевиден... Трябва да се притеснявате от натиск върху Фед да не затяга толкова, колкото е необходимо.“

В дългосрочен план всичко това означава, че шансовете за бъдещ инфлационен шок също се увеличават, както Дъдли и някои други ръководители в централната банка признават. „В момента сме в един Ла Ла Ленд, в който количественото облекчаване на Федералнлия резерв осигурява подкрепа за финансовите пазари, които просто не са фокусирани върху края му“, предупреждава той. „Но в един момент Фед ще трябва да намекне, че преминава в друг режим.“

Когато това се случи, „може да има затягане на монетарната политика“, ​​добавя Дъдли, позовавайки се на колебанията на пазара през 2013 г., когато Бен Бернанке, тогавашният председател на Фед, даде съвсем лек сигнал, че централната банка може да намали или преустанови програмата си за количествено облекчаване. В действителност има всички шансове следващото затягане да се възприеме много по-тежко, след като Фед толкова изрично насърчи инвеститорите да залагат на ниски лихви за поне още две години (което считам за грешка).

За щастие този риск вероятно е в бъдещето. Тонът на Фед все още е експанзионистичен. Но това, което се случва сега, е промяна на вероятността за инфлация от „много ниска“ към „не толкова ниска“. Затова инвеститорите са прави да се хеджират, независимо от мрачните новини за пандемията. В крайна сметка, нещо друго, което научихме през 2020 г., е, че немислимото понякога става неочаквано реално.