Байдън трябва да започне веднага със структурните промени

Икономическата несигурност беше дълбоко вкоренена в САЩ преди тази криза. Печално, но 4 от всеки 10 души не разполагаха с 400 щатски долара, спестени за черни дни. Такава несигурност не се разрешава с едно директно плащане. Вместо това Байдън трябва да поиска от Конгреса да въведе скромни, но редовни безусловни плащания към гражданите – да кажем 120 долара месечно като начало и приблизително същото всяка година като планирано еднократно допълване, намаляващо за по-високите доходи. Помощта може да дойде във вид на възстановим данъчен кредит - универсален основен доход почти поименно.

Ами данъците? Днес няма нужда да бъдат вдигани. Но в крайна сметка такава постоянна парична помощ, плюс инфраструктурните и социални разходи, за които Байдън сигнализира, че предстоят, ще трябва да бъдат финансирани. Примамливо е новата администрация да отмени данъчните съкращения на Доналд Тръмп от 2017 г. Но алтернативата с по-голяма сила си остават новите данъци.

Няма по-подходящо време да се оправдае видът мултимилионерски данък, застъпен от сенаторите Елизабет Уорън и Бърни Сандърс - поне временно. Анкетите показват, че това е популярна идея дори сред републиканците. Ако изборът е между данък върху богатството и по-високи подоходни данъци, много от богатите ще предпочетат първия.

Данъците върху въглерода също могат да получат широка подкрепа, ако бъдат преразпределени като допълнителни директни плащания към гражданите. „Въглеродните дивиденти“ вече се радват на известна двупартийна подкрепа, включително от възрастни републикански държавници. Веднъж въведени, те биха били отменени само от много смел политик, който по този начин ще лиши домакинствата от ежемесечните им чекове.

Още две обещания, които Байдън даде, също могат да променят трайно икономиката: завършване на здравноосигурителната реформа и борбата с корупцията, прането на пари и финансовата тайна. Корупцията и клептокрацията са спътник на антидемократичната политика и лошото икономическо управление навсякъде. Конгресът започва да осъзнава това, както показва новата двупартийна забрана за анонимните компании пощенски кутии.

Някои ще кажат, че подобни политики трябва да изчакат, докато настоящата кризисна икономическа ситуация бъде разрешена. Но колкото по-дълго се чака, толкова по-голям е рискът крехкото мнозинство на Байдън в Сената да поддаде, или подобни мерки да отблъснат републиканците, които в момента се стремят към политическо изкупление. Сега е рядък момент за новия президент да прокара големи промени. Той няма да продължи дълго.

Ето защо, в духа на „смелото експериментиране“ на Рузвелт, администрацията на Байдън трябва да се отнася към дългосрочната трансформация с толкова спешност, с колкото към краткосрочните помощи. Ако го направи, Джо Байдън ще бъде запомнен повече с първото, отколкото с второто.