Между морала и бизнеса

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах, не бях комунист...“

Мнозина си спомнят първия ред на стихотворението на германския пастор Мартин Нимьолер, в което той размишлява за личната отговорност на всеки един да надигне навреме глас на протест, за да защити демокрацията и правовата държава. Този въпрос навярно си задават и днес не само политиците в САЩ, но и редица мениджъри и предприемачи. Дали обаче моралът им не се обажда твърде късно…

Бизнес асоциациите и изпълнителните директори не могат да се дистанцират достатъчно бързо от излезлия извън контрол президент на САЩ Доналд Тръмп и неговите поддръжници. Прекъсват се бизнес връзки, прекратяват се подписани договори, а разпалени фенове на Тръмп се уволняват. Американската индустриална асоциация NAM (американската версия на КРИБ, б.ред.) дори изисква незабавното отстраняване на президента.

Фактът, че бизнес лидерите сега се отдалечават от президента, е похвален. Фактът, че това се случва едва в края на ерата на един автократично управляващ нарцисист, не само придава горчив послевкус на икономическото въстание срещу Тръмп, но също така показва, че въпросът на Нимьолер за съвестта е актуален и днес в една икономически разбираема форма: Кога свършват бизнес интересите и кога започва моралният дълг?

Сравненията между щурма от страна на привържениците на Тръмп на Капитолия във Вашингтон с предвестниците на Третия райх обикновено са нелепи поради историческата особеност на Адолф Хитлер и неговите поддръжници. И все пак, когато гледа обезпокоителните кадри от САЩ, главният изпълнителен директор на германския енергиен концерн Eon Йоханес Тайсен е почувствал „фатално напомняне за черните часове на Ваймарската република“.

„Сега трябва да реинвестираме в нашата демокрация“, настоя от своя страна изпълнителният директор на Goldman Sachs Дейвид Соломон.

Чудесно, но... защо чак сега? Всеки, който искаше да види факта, че Тръмп има авторитарни черти, обича да нарушава демократичните правила и да потъпква истината, може да го види от първия ден на мандата му.

Американските мениджъри знаеха това, когато мълчаха за атаките на Тръмп в Twitter - дори когато те бяха насочени срещу собствените им компании. Германските шефове на концерните от Dax например знаеха това, когато се оставиха да бъдат разкарвани от президента на САЩ като ученици на Световния икономически форум (WEF) през 2018 г., а шефът на Siemens Джо Кезер похвали несправедливата данъчна реформа на Тръмп. Тогава самият Кезер се сблъска с критика – както в концерна, така и в Германия, но тази критика беше доста приглушена.

„Това е денят, в който трябва да надигнем глас за нашата конституция и нейните ценности", написа в Twitter президентът на Microsoft Брад Смит сутринта след събитията на Капитолия.

Не, времето за това беше дошло отдавна - например когато Тръмп, много преди това, определи мексиканците като „наркодилъри, престъпници и изнасилвачи“, защити десните расисти в Шарлотсвил, очерни журналистите като врагове на държавата и накара деца бежанци да бъдат отделени от родителите си и затворени в клетки.

Разбира се, не е никак случайно, че мениджърите и предприемачите са сдържани по политическите теми. Тяхната работа, на първо място, е да създават благосъстояние и работни места. Твърде често обаче те сключват фаустовски пакт с автократични лидери като Тръмп, Путин или Си Дзинпин и позволяват мълчанието им за техните нарушения на свободата, демокрацията и правата на човека да бъде изкупено чрез данъчни облекчения, дерегулация, мащабни договори или субсидии. Критиката към това поведение обикновено се отхвърля лекомислено, като се посочва, че дяволските сделки с автократите в крайна сметка ще осигурят работни места и просперитет.

В последното си есе за „изгубената чест на бизнесмена“ германо-британският професор по социология, политик и публицист Ралф Дарендорф напомни на предприемачите и мениджърите, че тяхната социална отговорност се простира по-далеч от просто следващата сделка. „Това не е просто морален идеал, а трябва да се разбира на практика. Отговорността има нещо общо с периода от време, в който и за който период се вземат решения, мисли се и се действа“, написа либералът малко преди смъртта си през 2009 г.

В това се крие прозрението, че бизнес лидерите днес трябва да мислят далеч след следващото тримесечие или следващата поръчка, ако искат да осигурят дългосрочния успех на своята компания. Дори ордолибералите около Валтер Ойкен са знаели за взаимозависимостта на икономическите, политическите и социалните системи.

Във времена на радикални промени ръководителите на компаниите не трябва да остават безразлични към това, което се случва пред вратите на заводите им. Свободата, върховенството на закона и демокрацията формират основата за икономическа дейност. Ето защо постоянна задача за предприемачите е и да отстояват публично тези ценности и да инвестират в тях  - при това от рано.

В противен случай биха могли да се сблъскат със съдбата, с която Мартин Нимьолер завършва прочутото си стихотворение: „Когато дойдоха за мен, нямаше кой да протестира“.