Движейки се в обратната посока, от САЩ към света, Citigroup е показателният пример. Тя инвестира в големи търговски операции както в Мексико, така и в цяла Азия. Но американската банка така и не успя да докаже, че присъствието им в портфейла й допринася с нещо за групата. Възвръщаемостта и оценката на акциите на Citi упорито изостават от тези конкурентите.
Разбира се, има някои успешни банкови бизнеси в световен мащаб, предимно такива, които обслужват специфични цели. Отличното поделение за съкровищни услуги на Citi е такъв пример, какъвто е и бизнесът относно глобалните капиталови пазари на големите американски универсални банки. Има дори няколко примера на банки с успешни всеобхватни банкови операции на конкретни пазари, като например дейността на Santander в Латинска Америка.
Но контрастът с други по-глобални индустрии, от софтуера до автомобилите, остава поразителен. Банкирането остава предимно локално. Защо? Първият отговор, който дават банкерите, и може би най-важният, е регулирането. Правителствата обичат банковите им отрасли да бъдат изцяло под местен контрол. Но това не може да обяснява всичко. Така че бих предложил, донякъде спекулативно, три други причини.
Първата е, че банките често се разширяват в международен план чрез придобивания. Ръководството в централата обаче често се захваща с бизнес, който не разбира истински. Несполуките на HSBC след закупуването на Bital в Мексико са ярък пример.
Това се усложнява от втората причина: изключителната цикличност на банковия бизнес. Когато световната икономика кихне, банките се разболяват. И когато времената са трудни, банките обикновено намалят инвестициите в своите международни дъщерни дружества. Но в банковото дело спадът често настъпва точно когато инвестицията е ефективна. Този разрушителен модел на изоставяне от централата има много общо с провала на глобалните инвестиционни банки в САЩ.
Третата причина, подозирам, е, че банкирането по същество е бизнес на преценки. Става въпрос за вземане на решение на кои контрагенти да се отпускат заеми и с кои да се търгува. Винаги има стимули за поставяне на краткосрочните печалби пред дългосрочното здраве на бизнеса. Далеч от централата, където се изгражда и поддържа корпоративната култура на банката, лошите преценки е по-малко вероятно да бъдат забелязани и коригирани.
Банките винаги ще търсят растеж в чужбина. Но тези, които ще постигнат успех, ще забележат клопките и ще попитат: колко добре всъщност разбираме този нов пазар? Ще продължим ли да инвестираме в него през тежките времена? И готови ли сме да изпратим там нашите най-добри и доверени лидери?