Либералната демокрация в САЩ зависи от създаването на по-стабилна икономика

Обикновено, когато финансовият пазар се издига на фона на преврат или екстремна политическа нестабилност, то е защото левичарите са отстранени и животинският дух на бизнеса е освободен. Но в началото на януари в САЩ имаше друг резултат. Фондовите пазари се покачиха, въпреки че група тръмписти метежници се развихриха из Капитолия. Причината, накратко, е, че инвеститорите приветстваха задаването на нова демократическа администрация, която ще контролира също и двете камари на Конгреса, пише Рана Форухар за Financial Times.

Новоизбраният президент Джо Байдън със сигурност ще повиши корпоративните данъци и ще увеличи регулациите. От гледна точка на бизнес лидерите това никога не е нещо добро. Но на балотажа наскоро в Джорджия демократите спечелиха две места в Сената, което даде на партията на Байдън власт и в двете камари на Конгреса. Това означава, че демократите ще могат по-добре да прокарват фискални стимули в области от инфраструктурата и здравеопазването до образованието и помощта за щатите.

Това, от своя страна, ще увеличи силния монетарен вятър в гърба, който все още идва от Федералния резерв. Бизнесът, който изцеди всичко, което можеше от президента Тръмп, отчаяно се нуждае от този вид синхронизирана комбинация на фискални и парични стимули.

От години насам имаме само второто. Действията на централните банкери, съчетани с трилиони долари пасивно индексирани инвестиции, които просто следват пазара, отнеха голяма част от обичайната функция на пазара за определяне на цените. Разминаването с икономическата реалност обаче няма да продължи вечно.

Както наскоро писа инвестиционният мъдрец Джеръми Грантъм: „Много дългият бичи пазар след 2009 г. накрая се превърна в завършен балон. Характеризиран от екстремно надценяване, експлозивно увеличение на цените, обезумяло емитиране и истерично спекулативно поведение на инвеститорите, вярвам, че той ще се запомни като един от най-големите балони във финансовата история, заедно с британския от 1720 и американските от 1929 и 2000 г."

Как да не стане така? Ниските лихвени проценти насърчиха масирани дългове, малко от които са продуктивни. От 1980 г. до 2019 г. общият дълг на САЩ нараства от 142% до 254% от брутния вътрешен продукт. Както изтъква икономистът Атиф Миан: „Ако целият този допълнителен кредит беше използван за продуктивни инвестиции... би трябвало да видим експлозия при тях. Вместо това инвестиционният дял в БВП намаля от средно 24% през 80-те години до 21% през 2010-те."

Част от този спад се дължи на възхода на цифровата икономика и защото компаниите с технологични платформи изглежда изискват по-малко капиталови инвестиции. Друг по-обезпокоителен въпрос обаче е, че фирмите влагат голяма част от свободните си пари в обратно изкупуване на акции.

В същото време публичните инвестиции от вида, който създава широко споделен растеж, достигнаха своя връх в края на 60-те години. И все пак историята сочи, че големият бум в производителността идва, когато правителството инвестира в технологии, променящи играта – железопътните линии или интернет в миналото; 5G или зелените технологии днес – които след това частният сектор комерсиализира.

Трябва да добавим и благоприятният факт, че Тръмп скоро няма да го има. 

Всичко това показва, че сме в края на една ера. „Финансираният“ растеж, изграден върху балони при дълговете и активите, трябва да бъде заменен с нещо реално - точно както Тръмп трябваше да бъде заменен от истински лидер. Размириците на Капитолия само подчертаха, че бъдещето на либералната демокрация в САЩ почива върху създаването на по-стабилна политическа икономика - такава, която създава повече и по-добри работни места за хората, които иначе биха се изкушили да подкрепят следващия домашен автократ.

Добрата новина е, че резултатите от Джорджия укрепват мандата на Байдън да започне да преправя икономиката по начини, които в крайна сметка ще бъдат добри за широка част от страната. Помощта за затруднените щати, с цел разпространение на ваксините, ще нарасне. Разходите, свързани с изменението на климата, ще се увеличат, като възобновяемата енергия ще е може би най-големият победител.

Това ще означава повече работни места в сфери с висок растеж като електрическите превозни средства, зелените батерии и модернизацията на сградите. Фискалните стимули също ще се повишат. Ако няма други големи вълни на коронавируса, това ще помогне за икономическия растеж през 2021 г.

Но корпоративните данъци също ще се покачат, създавайки насрещен вятър за цените на акциите. Освен това, с увеличаване обхвата на ваксинацията и възстановяването на икономиката, може да се повиши инфлацията и евентуално лихвените проценти, като последното ще подкопае цените на активите.

Грантъм дори прогнозира корекция на пазара още това лято. Това би било горчив хап за Байдън. Но в нашия обърнат свят инвеститорите трябва да помнят, че временният пазарен спад всъщност може да показва, че перспективите пред САЩ най-накрая се подобряват.