Англосаксонският пенсионен модел се нуждае от радикално преосмисляне

Дори да имаше инфраструктурен фонд или фонд за рисков капитал, тази структура би създала проблем. Фонд мениджърите нямат представа кои са техните инвеститори или кога е вероятно да се пенсионират. Те знаят, че това са пари от пенсии и следователно вероятно са дългосрочни, но все пак трябва да осигурят редовни цени за дяловете във фонда и да поддържат кеш, в случай че някои инвеститори внезапно поискат да изтеглят вложенията си. Структурата просто не е подходяща за неликвидни, дългосрочни инвестиции, в ущърб на спестителите и икономиката.

Струва си да попитаме също така дали пенсиите, осигурявани от работодатели, все още имат смисъл. Когато работодателите поемаха инвестиционния риск, това развитие беше логично, но сега създава само фрагментация. Всеки път, когато хората сменят работата си, те получават нови пенсии; малките пенсионни планове имат високи фиксирани разходи. Има икономии от мащаба: колкото по-малки и по-многобройни са схемите, толкова повече се губи и по-трудно е да се правят сложни инвестиции. Даването на лични пенсии на всеки е грешка по същата причина.

Помислете вместо това за следната структура. Правителството лицензира умерен брой пенсионни планове с нестопанска цел, може би въз основа на съществуващи фондации, тръстове или фондове от публичния сектор. Работодателите ще определят своите пенсионни вноски, както го правят днес, но след това ще ги насочат към плана, избран от конкретния служител. Пенсионният планът ще реши как да се инвестират парите, в съответствие с разпоредбите, а служителите няма да могат да теглят средствата до пенсиониране.

Това ще продължи да бъде система с фиксирани вноски, но ще работи съвсем различно. Пенсионните планове бързо ще станат големи, което ще им осигури икономии от мащаба, по-ниски разходи и ресурси за осъществяване на сложни инвестиции. Те ще знаят кога точно трябва да изплащат пенсиите и биха могли да планират ликвидността по съответния начин. Тежестта върху компаниите и физическите лица ще изчезне. Това е структура за евтини, дългосрочни инвестиции.

Може да изглежда като вмешателство, но лицата, които искат да управляват сами инвестициите се, разбира се, ще получат позволение. Помислете обаче накъде се насочва текущата пенсионна парадигма. Наскоро ОИСР предупреди правителствата да не използват частните пенсиионни фондове като източник за финансиране на предпочитани проекти, като например в областта на възобновяемата енергия. Нараства търсенето на публични инвестиции за изграждане на инфраструктура и осигуряване на държавни пенсии, тъй като частното предлагане е недостатъчно.

Старите пенсионни планове с фиксирани доходи бяха страхотни икономически институции: сложни фондове от частен капитал с дълъг инвестиционен хоризонт. За съжаление сигурността, която те предлагаха на пенсионерите, вече не е постижима. Трябва вместо това да се стремим да предлагаме пенсии с фиксирани вноски с подобно качество.